Звездите светят отгоре | страница 58
— Отидох на анкетата, защото трябваше да се явя…
— Не беше длъжен да отидеш. Отиде само от злоба. Отиде само да хвърляш кал върху един от най-видните хора на града, обществен човек като мене, човек, който ти даде службата, без да я заслужаваш. Ти се обърна и ухапа ръката, която те хранеше. Но да знаеш, бога ми, ще се разкайваш за това.
— Това аз сам най-добре ще преценя — каза Дейвид накъсо и тръгна да си върви.
— Чакай малко — кресна Рамедж. — Още не съм свършил. Винаги съм те смятал за подстрекател, както баща ти преди тебе. Ти не си нищо друго, освен един мръсен, проклет социалист. Нямаме нужда от такова учение, като твоето, в нашите училища. Ще ти дадат пътя.
Мълчание. Дейвид изгледа Рамедж.
— Вие не можете да ме уволните.
— Охо, не мога ли? Не мога ли? — Ликуване прозвуча в злобния смях на Рамедж. — Тогава мога да ти кажа, че снощи свикахме събрание на училищното настоятелство да се занимаем с твоето поведение, и решихме единодушно да искаме твоята оставка.
— Какво?
— Никакво какво! Ще получиш предупреждение от Стротър още днес.
Дейвид продължи пътя си по Лам стрийт с клюмнала глава, с очи сведени надолу, към паважа. Той си влезе вкъщи, отиде в кухнята и се залови по навик да си свари малко чай. Джени беше в Тайнкасъл, при майка си; Дейвид я изпрати там през последната седмица, да я отърве от тревогите около съдебната анкета.
Значи тъй, ще се опитат да го изгонят от училище. Той изведнъж разбра, че всяка една от думите на Рамедж е вярна. Той може, разбира се, да се бори, да апелира решението им пред Сдружението на учителите от Северна Англия. Но каква полза може да има?
В шест без четвърт Дейвид излезе от къщи без цел. Долу по улицата той чу някакво раздвижване и като погледна, видя две момчета да тичат с всички сили надолу по хълма с развети от вятъра коси. Дейвид се спря и си купи един вестник. Всички слухове и прикрити страхове изтласкани на заден план от съдебната анкета, изведнъж блеснаха на първо място в неговия ум. По цялата ширина на първа страница, най-отгоре пред очите му изпъкна заглавието:
Английският ултиматум изтича в полунощ
Глава петнадесета
Беше към пет часа и макар още светло навън улиците бяха тихи, когато Дейвид се върна по Лам стрийт и се прибра у дома. В тясното преддверие той се спря и хвърли поглед върху малката табличка — Джени в своето винаги живо чувство за етикеция, поставяше върху нея неговата поща. Върху табличката имаше едно писмо. Дейвид го взе и мрачното му лице се разведри.