— Не бива толкова да го взимаш на сърце.
— Аз не мисля за себе си. Защо да мисля за себе си? Нищо не се е случило лично на мене. Мисля за другите.
Лека усмивка се появи по устните на Нъджент. Твърде дружелюбна усмивка. През време на съдебната анкета той бе забелязал поведението на Дейвид и се бе силно привързал към него.
— Ти се държа твърдо — каза той замислено. — Сега ще можем да заставим Министерството на мините да прокара закон за изоставените мини, пълни с вода. Ние от години чакаме удобен случай. Това е главният ни успех. Можеш ли тъй да гледаш на въпроса?
Дейвид изправи глава и поведе борба срещу чувството на празнота в душата си, срещу болката от поражението.
— Да, разбирам те — промълви той.
Погледът в очите на Дейвид изведнъж изтръгна Нъджент от неговия унес. Той сложи ръката си около раменете на Дейвид.
— Знам какво ти е на душата, момчето ми, но не се отчайвай. Ти се държа добре. Твоите показания помогнаха повече, отколкото можеш да предположиш.
— Аз нищо не съм направил. Исках да направя нещо, но не го направих. Цял живот съм приказвал да направя нещо…
— И ще го направиш. Опитай се. Аз ще бъда във връзка с тебе. Ще видя какво може да се направи. А в това време, горе главата!
* * *
Минута след това Дейвид стана и потърси шапката си. Той излезе от общинския дом и се запъти по Фрийхолд стрийт. Чувстваше се съвършено унил. Беше се отдал с всички сили на анкетата; цели шест дни не бе се мярнал към училището.
По едно време той прекоси улицата и зави по Лам стрийт, но един човек извика подире му. Рамедж, месарят, с огромна престилка препасана около кръста, току-що се бе върнал от кланицата, където бе ходил да присъства при клането. Ръцете му още бяха изцапани със засъхнала кръв.
— Хей, Фенуик, чакай малко!
Дейвид се спря, но не отговори.
— Значи си свърши работата за днес в общинския дом? — обади се той с язвителен сарказъм. — Никак не ми е чудно, че толкова си се възгордял. Бога ми, много прослави града си тая седмица. Беше се изправил да спориш с Линтън като същински адвокат. — Той започна да се хили още по-жлъчно. Очевидно, беше запознат и с най-малките подробности около анкетата. — Но да бях на твое място, не щях толкова много да се разпалвам. Тая работа може да ти струва повече, отколкото си се пазарил.
Дейвид зачака да го изслуша докрай. Той чувстваше, че нещо ще излезе от думите на месаря.
— Какво, по дяволите, търсеше ти там, че да напускаш училището без позволение през последните шест дни? Ти да не се мислиш за чорбаджия на училището!…
