Той занарежда:
— Виждам ги! Виждам седемте ангели пред Бога! Чувам тръбите им. Бог ми праща откровение.
Отначало се опитаха да не му обръщат внимание, но той продължи:
— Чувам, свирят с тръбите си. Първият ангел тръби, започна сетне да вали градушка, размесена с кръв.
Хюги се обади:
— Ох, човече млъкни, за бога!
Обаче Суи подхвана още по-силно:
— После вторият ангел тръби, една голяма планина, пламнала в огън, хвърлят в морето, и третата част на морето става на кръв. Не е вода, братя, кръв е. Не ни докара вода тука, ами кръв.
Хюги се изправи и седна, после каза:
— Бога ми, не мога да търпя вече.
Но Суи продължи унесен в захлас:
— Третият ангел тръби, и звездата Пелин пада. Пелин и жлъчка е късметът ни, братя на земята; съсипва ни алчността човешка. И четвъртият ангел тръби, и петият; друга звезда пада в бездънната шахта, пушек изкача от шахтата. Ние сме в шахтата, братя; въздухът е черен от пушека. Наказание ще се струпа на главата на ония на големите места, които ни докараха тука. Виждам го, братя. Дадена ми е силата да пророкувам. Аз съм пророкът, в райската шахта.
Роберт разбра, че Суи е полудял.
Гласът на Суи се засили, превърна се в крясък, започна да ехти из галерията, сякаш таванът на галерията ще се срути отгоре им.
Хюги изпъшка:
— Не мога да търпя вече.
Той пропълзя до Суи, напипа с ръце краката му.
Суи продължи със страшен глас:
— Сега и седмият ангел започва да тръби…
Но преди седмият ангел да затръби, Хюги хвана Суи за коленете и го дръпна. Суи падна на земята и изпъшка. Гласът му се проточи жаловито; той продължи да ридае няколко минути, после се умири.
Суи се бе изтощил със своето пророкуване. Той поплака малко, сетне издъхна.
След него умря Пат Риди. Момчето се отпусна в ръцете на Роберт, с глава върху гърдите на Роберт, като малко дете на гърдата на майка си. То побълнува малко накрая, преди да свърши. Най-после каза:
— Хайде, мамичко, много ще ти благодарим.
След това Роберт повика всички по ред, сетне каза:
— Само аз и ти сме останали, Хюги, момчето ми.
Роберт бе изгубил вече всяка надежда. Той се беше ослушвал, ослушвал, без да се чуе никакъв звук от идването на хора. Трябва да са срещнали нещо на пътя си… вода или някое страшно срутване. Той нямаше вече сили да се надява, нито да се озлобява.
Той полека отмести тялото на Пат от себе си и сложи ръка около рамото на Хюги. Той никога, може би, не бе грижовен достатъчно за Хюги. Хюги твърде много приличаше на него… твърде мълчалив, свит. Не беше обичал достатъчно сина си Хюги.
