— Тате! Колко време има, откак сме тука?
Роберт каза:
— Не мога да ти кажа, Хюги.
— Но колко предполагаш, тате?
— Два дни, може и три.
— Искам да пиша на мама — каза Пат Риди и избухна ненадейно в плач.
— Добре — каза Роберт сериозно. — Ще пишеш на майка си. Аз имам молив. Кой има малко книга?
Нед Софтли имаше един бележник за записване теглото на вагонетките и го подаде на Роберт. Роберт откъсна един двоен лист, сложи го върху гърба на бележника и го подаде на Пат, заедно с молива, после запали свещта.
Пат взе книгата и бележника заедно с молива и изхълца от радост. Момчето започна веднага да пише със своите едри валчести букви: Мила мамо… сетне спря, наклони глава на една страна, прочете написаното. Мила мамо… Пат отново се спря. Мила мамо… той отново го прочете и спря. После заплака силно, плака горчиво… Пат беше едва петнадесетгодишен.
Роберт взе бележника и молива, и тесния двоен лист, пъхна ги в джоба си, после угаси свещта. Той прегърна Пат с лявата си ръка, като да го закриля. В това положение Пат заспа.
Втори умря Бенет, а шест часа по-късно — и Сет Колдър. Те бяха неразделни другари и бяха работили заедно близо четиринадесет години. Четиринадесет години бяха работили заедно, бяха пили и играли на карти наедно. Но никога не бяха и помисляли, че ще умрат наедно. От двамата Бенет беше по-тих. Сет Колдър, когато почувства, че силите му го напускат, започна да стене: Не искам да умра. Млад съм още. Имам млада жена. Не искам да умра! Все пак, Сет Колдър умря.
Останалите бяха вече толкова отслабнали, че нямаха сили да отместят труповете на Бенет и Сет Колдър. Освен това, на Роберт му бяха останали само две клечки кибрит, заедно с остатъка от свещта. Той даде последния бонбон за кашлица на Пат. Сега вече сигурно няма да мине много, докато дойдат спасителите от Скъпърхол. Сигурно! Ох, да идват по-скоро, божичко, защото иначе никаква полза няма да има!
Сега те само лежаха, без сили да се мръднат от място. Нямаха сила даже и да отиват до мястото, което употребяваха при нужда. Само лежаха неподвижно. Както лежаха, на Роберт му дойде една мисъл на ум. Той извикваше всяко име до три пъти. Ако и след третия път отговор не дойдеше, той знаеше, че е свършено.
Пръв Нед Софтли престана да отговаря. И той трябва да е умрял тъй тихо, като Хари Брейс. Нед винаги го бяха смятали за слабохарактерен, но той умря храбро, нито веднъж не се оплака.
След смъртта на Нед, Суи Месър полудя. Като другите и той бе стоял дълго време тихо на мястото си. Но сега той скочи на крака. Застанал в тъмното, другите чувстваха неговото безумие.
