— Бързо, тате! — извика Хюги и изтича до него ужасен. — Бързо, бързо, тате! Водата идва към нас.
Роберт се обърна към другите, запляска из водата, извика им:
— Ще отидем в старите галерии, момчета. Нищо друго не можем да направим.
Той ги поведе с усилен ход по нанагорнището — един затулен път, за който никой не бе помислял досега. Да, там намериха наистина една стара временна преграда. За две минути я пробиха с ритници и се промъкнаха. Бегълците навлязоха в изоставените галерии на стария „Нептун“.
Около четиристотин метра мъжете следваха изоставения път. После изведнъж се спряха. Пред тях таванът беше срутен.
— Не се бойте, момчета — извика Слогър. — Само мека пръст е. Скоро ще я промием. — Той свали палтото си, пристегна колана си и пръв се нахвърли върху пръстта.
Нямаха инструменти, затова започнаха да работят с голи ръце, да дращят и издърпват камъните от пръстта.
Колко време са работили, никой не знаеше; работеха тъй усилено, че не мислеха за времето, нито за разкървените си ръце. Но фактически те работеха седем часа и пробиха пречката от дванадесет метра срутен таван. Слогър пръв пропълзя отвъд.
— Ура! — изрева той и издърпа Пат Риди след себе си.
Всички се промъкваха, всички заговориха наведнъж от радост, всички се смееха победоносно. Славно нещо беше това промъкване през падналата пръст. Но петдесет крачки по-нататък те престанаха да се смеят. Ново срутване на тавана, но този път вече не мека пръст. Камък, твърд камък, цели канари… работа за пробиване с диамантени свредели. Пък те имаха само голи ръце. Само един бе пътят. И тоя един-едничък път бе препречен. Камъни, канари, твърди и дебели, като каменна стена. Пък те имаха само голи разкървени ръце. Мълчание. Продължително, гробно мълчание.
— Е, момчета — каза Роберт с преднамерена веселост, — по-далеч от тука не може, но не сме и далеч от Скъпърхол. Те ще дойдат да ни търсят. Сигурно рано или късно ще стигнат до нас. Сега не ни остава нищо друго, освен да си сложим кокалите на земята и да чакаме. И да не се отчайваме.
Малко преди шест часа тая сутрин Ричард Барас бе събуден. Чу се гласът на леля Кари пред вратата:
— Не искам да те смущавам, Ричард, но дойде помощник-надзирателят от мината. Иска да те види.
Ричард се облече и слезе.
Хъдспет веднага започна:
— Има вода и в двете главни шахти, мистър Барас. Покрила е всички галерии. Не можем да спуснем асансьора по-надолу от Файв Куортър Сийм.
Настъпи ужасно мълчание.
