Той се затича по главната галерия на Скъпър; шумът от нахлуващата вода заглушаваше ушите му. Той започна да гази във водата, все по-надълбоко… до глезените, до коленете, до кръста. Той знаеше, че трябва да бъде близо до Суели — ниската галерия със североюжна посока, напреки на главната галерия на Скъпър. Изведнъж почвата под нозете му изчезна и той се намери над дълбочините на Суели. Водата го издигна, докато главата му се удари в каменния таван. Той започна да дращи с ръце по тавана, започна да рита с крака из водата, да плува назад, откъдето бе дошъл.
Роберт разбра точно какво се е случило. Наводнението е изпълнило Суели до тавана; на едно продължение от петдесетина крачки водна преграда препречва главната галерия. Всички пътища за отстъпление са пълни с вода до тавана там, където се пресичат със Суели.
Той започна да кашля силно около една минута; сетне се обърна назад и пое обратния път по нанагорнището. Към средата на пътя Роберт се сблъска с малкия Пат Риди. Пат беше извънредно изплашен.
— Какво е станало, мистър? — запита той.
— Няма нищо, Пат — отговори Робърт. — Върви с мен.
Роберт и Пат стигнаха до горния край на нанагорнището и намериха там останалите мъже. Общо десет души, в това число Хюги, Хари Брейс, Том Риди, Нед Софтли и Суи Месър. Всички очакваха Роберт. Макар и да не им минаваше през ума, но те бяха единствените останали живи в цялата мина „Нептун“.
— Как е, Роберт? — извика един от тях и се загледа втренчено в лицето на Роберт, щом той стигна до тях.
— Ей тъй е — каза Роберт и се спря. Той изцеди водата от своето палто и подхвана: — Там долу са пробили една дупчица и са пуснали една капка вода в Суели. Трябва да търсим друг път.
Мълчание. Всички знаеха достатъчно добре какво означават неговите думи, та им мина желанието да говорят.
Роберт продължи, сякаш нищо не е станало:
— Затуй, момчета, тъй ще направим. Ще минем по галерията за въздух до Глоб, ще се измъкнем през Глоб.
Роберт извика при себе си Пат Риди и поведе мъжете към галерията за въздух. Той пълзеше напред, докато по едно време сметна, че трябва да са близо до Глоб. Изведнъж лампата им угасна, като че ли духната от някого. В същия миг Пат се задуши и рухна на земята край него. Този път не беше вода, а задушлив газ.
— Назад — каза Роберт, — всички назад.
Мълчание. Роберт се спря и се замисли. Лицето му беше измъчено. Щом като има газ в Глоб, помисли той, има и вода. Да, и Глоб е запушен, няма спасение през там.
