През двете секунди, колкото му оставаха, Дининг застана на място в тъмнината и през ума му мина мисълта: Дявол да го вземе, радвам се, че поне изпратих Джорджи навън от галерията! Обаче Джорджи беше вече мъртъв. Следния миг водата настигна Дининг и го повлече.
Франк Логън, надзирател на „Парадайс“, не получи бележката на Дининг. Бележката лежеше в мрака, изцапана с малко кръв, стисната в напълно откъснатата ръка на Джорджи Дининг. Обаче Франк също тъй чу тъпия шум и след една минута усети водата, стичаща се по нанадолнището, дълбока до коляно. Сега той и без бележката разбра, че водата е пробила.
Петнадесет души работиха край него. На двама той заповяда да отидат бързо и да съобщят на работниците в по-долните галерии. Другите тринадесет той насърчи да се отправят към шахтата, на около миля оттам.
Самият той остана. Той знаеше, че най-напред ще бъдат галериите на Скъпър; затова той се върна надолу да предупреди осемнадесетте работници в тия галерии. Тия хора, всъщност, бяха вече удавени преди още той да тръгне. И Франк Логън вече ни се видя, ни се чу.
Изпратените от Франк Логън тринадесет души към шахтата стигнаха до Атлас Дрифт. Там те се поколебаха и започнаха бързо да се съвещават.
Докато приказваха, водата нахлу по главната галерия на „Парадайс“, нахлу в Атлас Дрифт и в главната галерия на Глоб Коол. Мъжете чуха рева на водата и търтиха да бягат.
Обаче водата напредваше по-бързо от тях. Скоростта на водата беше страшна; тя ги подгони с животинска свирепост, нахвърли се върху тях с бързината и с неизбежността на потоп. Една минута преди това в Глоб Коол нямаше вода. Минутка след това водата вече ги бе помела.
След това водата нахлу в оборите. Четирите живи още понита бяха там — Нигър, Кити, Уориър и Джинджър. И четирите добичета зацвилиха ужасени. Уориър започна да рита срещу водата и да беснее из своя обор; той почти си строши врата, преди да се удави. Останалите кончета само цвилиха на място, цвилиха, цвилиха, докато водата се издигна над тях.
Бедствието настъпи с една просто невероятна и гибелна бързина. Едва се бяха изминали петнадесет минути от момента на пробива и вече осемдесет и девет работници бяха мъртви — издавени, премазани или задушени.
Обаче Роберт и другарите му бяха все още живи. Те се намираха далеч навътре, в горния край на галерията, затова водата бе нахлула не към тях, а в обратната посока.
Роберт чу тътнежа и петдесет секунди след това усети обръщането на въздуха. Той разбра. В себе си той си каза:
