Мъжете започнаха работа и пробиха две дупки, дълбоки по един ярд, за динамитни патрони. В пет без четвърт дойде Дининг, постави патроните и ги възпламени. Осем вагонетки въглища паднаха.
— Дявол да го вземе, момчета — каза Дининг и кимна самодоволно. — Все първо качество. — Той се върна в главния тунел на Скъпър.
Но десетина минути по-късно Том Риди изтича подире му и каза набързо:
— Фенуик казва да дойдеш вътре. Вода влиза през дупките на патроните, казва той.
Том Риди и Дининг се върнаха в галерията. Дининг огледа стената, огледа я внимателно. Той откри една тънка струя; водата излизаше от стената, по средата между двете дупки за динамитните патрони, възпламенени преди малко. Появяването на водата никак не му се хареса.
— Дявол да го вземе, момчета — каза Дининг изплашен. — Пробили сме стената.
В тоя момент дойде Джорджи Дининг, син на Дининг.
— Джорджи, ела тук, момчето ми — извика Дининг.
Той извади писалката си и написа две бележки. Първата гласеше:
Мистър Уилям Хъдспет,
помощник-надзирател,
Драги сър, водата проби в Скъпър, разклонение №6. В ниското е стигнала до над глезените и продължава да приижда. В тунела влиза повече вода, отколкото помпата може да изчерпва. Може да дойдете вътре, да видите. Има много голяма опасност от наводнение.
Ваш Х. Дининг
Във втората бележка Дининг писа:
Водата проби в Скъпър, разклонение №6. Франк, предупреди другите работници в „Парадайс“, за всеки случай.
Ваш Х. Дининг
Джорджи потегли с двете бележки. Той вървеше бързо. Когато дойде до кръстопътя на двете галерии, той дочу слаб шум от пропадане и въздухът започна да се движи в обратна посока.
Изведнъж от тъмнината се зададоха бързо четири натоварени вагонетки, откачени. Джорджи отскочи с едно закъснение само от половин секунда. Вагонетките го повалиха, повлякоха го, влачеха го около двадесет крачки, прегазиха го и оставиха премазаното му тяло зад себе си. Вагонетките продължиха да летят надолу с трясък.
След като бе изпратил сина си с бележките, Дининг застана няколко минути, доволен, че бе направил каквото трябва. После той чу силен тътнеж. Това беше същият шум, чут от сина му по-слабо; понеже бащата беше по-наблизо, чу го по-силно, като тътнеж. Вкаменен от ужас, Дининг остана със зинала уста. Той знаеше, че това означава нахлуване на вода. Той инстинктивно се втурна в галерията Флятс, но щом като измина десетина крачки, чу как водата идва насреща му. Водата идваше със страшен рев и изпълваше галерията чак до тавана. Из нея се търкаляха телата на дузина миньори.
