Дейвид имаше десетина лири, скътани в едно чекмедже в спалнята; пари спестени за разноски за последния му изпит; беше ги пестил дълго време, с големи усилия. Той каза изведнъж:
— Разбира се, ще ти дам, Джо. Чакай малко… — Той се затича горе, извади три лири от чекмеджето, върна се и ги подаде на Джо.
— Благодаря ти, Дейвид. — Вярата на Джо в човечеството снизходително се възвърна. Лицето му светна от радост. — Аз си знаех, че като стар приятел ще ми услужиш. Само до края на седмицата, да знаеш.
Навън, на улицата, Джо накриви леко шапката си. Когато каза лека нощ на Дейвид, гласът му прозвуча като благословия.
Обикновено Дейвид не излизаше от училище по-рано от четири часа. Но два дни по-късно главният учител дойде да поеме неговия клас, затова Дейвид можа да отърве един час по-рано.
И тъй, Дейвид се върна у дома в три и половина, вместо в четири и четвърт. Когато минаваше по полянката при Дюните, той срещна Джо Гаулън тъкмо на излизане от неговата къща.
Дейвид се спря. Закова се на място. Той не бе виждал Джо откогато му бе дал пари на заем. Стори му се много чудно Джо да се измъква от неговата къща, като че ли от своя къща излезе той. Обзе го силно смущение, още повече че и Джо се смути твърде много.
— Мислих си, че съм забравил бастуна си у вас оная вечер — обясни Джо и гледаше навсякъде другаде, но не и към Дейвид.
— Ти не дойде с бастун, Джо.
Джо се засмя и загледа нагоре-надолу по поляната.
— С бастун бях… винаги нося бастун, но може да съм го забравил на друго място.
— Да, така трябва да е. — Джо кимна с глава, усмихна се, забърза… забърза да се махне.
Дейвид продължи по пътеката и си влезе вкъщи замислен.
— Джени — каза той, — какво търсеше Джо тука?
— Джо ли? — Тя го погледна бързо, сетне се изчерви силно.
— Току-що го срещнах… излизаше от тази къща.
Тя се закова на място всред стаята, слисана от изненада, но скоро се окопити.
— Какво да направя аз като си го срещнал. Да не съм му пазачка. Дойде само да надникне, само за една минутка. Защо ме гледаш тъй?
— Нищо — отговори той и се обърна на другата страна. Защо Джени не му каза за бастуна?
— Какво нищо? — настоя тя сърдито.
Дейвид се загледа през прозореца навън. Защо е дошъл Джо по това време, когато знае, че той ще бъде на училище? Защо, за бога? Изведнъж едно обяснение му мина през ум — Джо е дошъл, когато знае, че няма да го намери вкъщи, Джо се смути като го видя; Джо бързаше да се махне; Дейвид всичко си припомни. Джо беше взел от него три лири на заем и още не може да му ги върне, затова се стеснява и го отбягва!
