А от всичко най-много харесваше Джо новата си работа. Работата му бе лека като играчка — никакви други задължения, освен да събира бележки и пари, да телефонира бележките на Дик Джоби в Тайнкасъл и да пази парите до събота вечер, когато Дик идваше сам да ги прибере.
Дик го бе намерил като най-подходящия човек за тая работа. И беше ли направил грешка? Джо се усмихна весело. Той премести клечката за зъби в другата си ръка, бръкна във вътрешния джоб на палтото си и измъкна една тънка влогова книжка. Джо и тая книжка харесваше. В книжката, върху страничката с червени линии се четеше — двеста и две лири, десет шилинга и шест пенса има да взема мистър Джо Гаулън, Браун стрийт 7, Шипхед. Тази книжка бе голямото доказателство за успеха на Джо в живота.
Телефонът иззвъня. Джо вдигна слушалката.
— Ало! Да, мистър Кар, да. Разбира се. Два и тридесет — десет шилинга на Слайдър; срещу всички желаещи — на Блекбърд в четири часа. Прието, мистър Кар.
Кар, химикът на Банк стрийт, той е, замисли се Джо. Смешно нещо, залагат хора, за които никога няма да повярваш, че ще дойдат да залагат. И печелят също. Печелят по цели пачки понякога. Доста лесно може да познаеш кои печелят. Които губят, и те се познават. Например Трейси, младия Трейси, който дойде миналия месец в Шипхед, човек роден да губи, и туй то.
Младият Трейси е жертвичка на всички. Освен това, Трейси има пари за всички коне; близо двеста пъти заложи през този месец и загуби всичко; беше губил всеки път, без изключение. Само че младият Трейси беше престанал да бъде Жертвичка на всички, сега е Жертвичка на Джо, като нищо, мина му през ум на Джо.
Унесен тъй в мисли, Джо се успокои, сложи клечката за зъби в джоба на жилетката си, запали ловко една цигара и се залови за работа.
Най-напред Джо извади всички бележки от сутринта, разгледа ги с око на познавач, прецени ги внимателно, претегли на ум за и против, преди да ги сложи на масата. В края на краищата пред него имаше две купчини бележки. Една голяма купчина с вероятни печалби, а от другата страна — само три бележки, и трите, освен ако някое чудо не стане, сигурни загуби. Трейси, например, залага три лири най-големия му облог — на Хайдранджия, един стар кон с дървени крака, който хич не си даваше зор да спечели. Джо се усмихна леко на глупостта на Трейси и накъса бележката му на малки късчета. На другите две бележки биха написани Фулбрук и Суит Орб. Джо и тях скъса. Все още усмихнат, той погледна към часовника: един и половина, вече няма кой да идва. Той весело вдигна слушалката, скара се малко на телефонистката, взе линия до Тайнкасъл, едно разстояние от няколко мили по жицата.
