— Ало, кой там, Дик Джоби!? Тук е Джо, Дик! Не сме зле днес. Ха! Ха! Вярно е, Дик. Готов ли си? Добре! Почваме тогава, Дик… — Джо започна да чете не скъсаните бележки. Прочете ги отчетливо, ясно, доста звучно. Свърши с четеното. — Да, толкова са, Дик. Какво? Дали съм сигурен? Можеш да бъдеш уверен, че съм сигурен, Дик. Правил ли съм някога грешка? Да, няма други, толкова са, Дик. Да. Довиждане. Довиждане до събота!
Джо сложи весело слушалката, стана, нагласи шапката си на една страна, заключи бюрото и излезе. Той прекоси шумната улица, влезе във Фаунтен, отиде на бара, кимна на една страна, на друга, навсякъде. Всичко го познаваха… него… Джо Гаулън… агент по обзалаганията… Биг Джо Гаулън.
В пет часа Джо се завърна в бюрото.
На връщане той си купи едно специално издание и прегледа списъка на надбягванията със самоуверено спокойно око. Както се очакваше, Хайдранджия никъде не се срещаше между победителите. Фулбрук го имаше четвърти в една група от шест участници. И Суит Орб бягал.
Щом седна на работната си маса, Джо прегледа сметките през деня, вдигна телефона и позвъни до Тайнкасъл.
— Ало! Там ли е Дик Джоби? Ало… какво? Мистър Джоби излязъл рано… о, тогава ще го потърся утре сутринта.
Значи тъй, Дик излязъл рано. Нищо чудно, помисли си Джо, Дик не може да е имал много приятен ден. Той стана, засвири с уста, оправи весело вратовръзката си, но… тъкмо в тоя момент вратата се отвори и Дик Джоби влезе в стаята.
— О, здравей, Дик, каква приятна изненада… аз не те очаквах…
— Затваряй си устата, Гаулън, и сядай долу! — Дик Джоби посочи стола спокойно и самоуверено.
Долната челюст на Джо увисна.
— Но, Дик, приятелю… — В тоя миг лицето на Джо стана зелено. Зад Дик Джоби в стаята влезе младия Трейси, а зад Трейси — един извънредно широкоплещест мъж със зачервено лице, с извънредно широки рамене и сурови, жестоки очи. Мъжът с широките рамене затвори вратата след себе си и се облегна внимателно на нея. Младият Трейси нямаше вид на глупак, както обикновено; той извади цигара, запали я и впи очи безпощадно в Джо.
— Гаулън — каза Джоби, — ти си един мръсен, подъл мошеник.
— Какво?! — Джо се изправи и направи отчаян опит да се спаси с блъф. — Просто съвпадение, Дик. Какви ги приказваш? Аз току-що ти звъних в Тайнкасъл, исках да ти кажа, че съм забравил да ти съобщя за Хайдранджия. Неговият облог… — Той посочи към Трейси с все по-голямо възмущение. — Вярвай в Бога, Дик, бях го забравил и ти позвъних още щом си спомних за него.
