— Слушай, Хети, отдавна искам да те попитам, защо да не можем да се сгодим?
Тя отново се засмя, без ни най-малко да се смути и отново стисна леко ръката му.
— Колко си мил, Артур!
Хети набързо размисли. Нейната женска хитрост й подсказа да не бърза. Тя съзнаваше ясно колко смешно щеше да бъде нейното преждевременно сгодяване с Артур, какви клюки и злобни одумки ще предизвика. Освен това, тя искаше да си поживее малко на свобода, преди да се обвърже.
— Много си мил, Артур — промълви тя със сведени надолу клепачи. — Извънредно мил. И ти знаеш колко много си ми приятен. Но аз смятам, че и двамата сме все още много млади за каквото и да е, искам да кажа официално. Но помежду си ние сме се разбрали напълно, разбира се. Между нас всичко е свършен факт.
— Обичаш ли ме тогава, Хети? — прошепна той.
— О, Артур, ти знаеш, че те обичам!
* * *
Изминаха няколко минути.
— Ах — каза Хети с въздишка, — трябва да се връщам да видя какво прави стария Тод.
Артур погледна своя часовник.
— Пет без двадесет. Обещах да се срещна с татко на гарата за влака в пет и десет.
— Аз ще дойда с тебе на гарата.
Когато влязоха в гарата и излязоха заедно на перона, влакът все още не беше пристигнал, а и Барас още не бе дошъл.
Изведнъж Хети се спря.
— Слушай, Артур — викна тя, — тъкмо се чудех защо баща ми с такова нетърпение искаше днес да говори с баща ти?
Артур се спря пред нея, съвършено слисан от неочакваността на нейния въпрос.
— Много чудно ми се вижда — усмихна се тя, — като си спомням сега. Баща ми взе три пъти тази сутрин телефона за Слискейл. Какво има, Артур?
— Не зная — поколеба се той, все още с очи впити в нейното лице. — Всъщност, и аз се чудех.
Джо прекарваше великолепно. Шипхед му се харесваше — приятен град, с хубави питейни заведения, два хубави салона с билярд, един танцувален салон и редовно всяка събота вечер боксов мач.
Харесваше му промяната, офиса, бюрото му — една-единствена стая срещу хотела Фаунтен, с телефон, два стола, подложка за краката му, каса за пари, календар за надбягванията, стените облепени с изрезки за всички от Джек Джонсън до Веста Виктория.
Джо харесваше и новия си светлокафяв костюм, новата си верижка за часовника, поставена между двата горни джоба на жилетката. Харесваше и ноктите на ръцете си. Джо ги почистваше и ги заглаждаше с джобното си ножче, докато седеше облегнат на стола с крака върху бюрото… харесваше и приятелката си… хубавата малка чиновничка на касата в новата картинна изложба.
