Роберт взе един резен, погледна го, погледна и към Марта.
— Откъде е тоя хляб, от пазачите ли? Ако е от тях, не искам.
Тя го изгледа.
Мъжът каза глухо:
— Питам те, от пазачите ли е този хляб?
Тя продължаваше да го гледа и си мислеше за неговата лудост да хвърля спестените им пари в стачката. Жената каза: Не.
Десет часа. Дейвид взе шапката си, измъкна се от къщи и закрачи по неравния, хлътнал паваж, докато стигна №19 — къщата на Джо. Над вратата с №19 се виждаше един разкривен надпис. Агент на велосипеди. Предприятие. Стаи под наем. Дейвид влезе.
Джо и баща му, Чарли Гаулън, тъкмо закусваха. Един порцеланов съд бе сложен на дървената маса, със студена фруктова торта; до него се мъдреше голям кафяв чайник, една отворена кутия с кондензирано мляко и един начупен хляб.
— Здравей, момчето ми, как си тая сутрин? — каза Чарли Гаулън, по нощница, натикана в панталоните му с презрамки, увиснали хлабаво върху пълния му корем, по чехли на бос крак; той налапа един голям къс студено месо, размаха ножа с големия си червен юмрук и кимна весело на Дейвид.
Чарли винаги беше весел; никога не го бяха виждали намръщен; да, веселяк си беше Биг Чарли Гаулън, кантарджия при „Нептун“. С всички работници беше приятел. Винаги готов да помогне, като почнеш от домакинска работа, понеже жена му бе умряла преди три години, та чак до ходене скришом на лов за зайци или риба.
Дейвид седна и загледа как Джо и Чарли ядат.
— Искаш ли да поразровиш малко из паницата, Дейвид?
Младежът поклати глава. Нещо в него го накара да откаже. Той се усмихна.
— Аз закусих вече.
— Е, добре. Щом си хапнал. — Малките очички на Чарли се усмихнаха лукаво в голямото му червено лице и той довърши каквото имаше в паницата. — Какво казва баща ти сега, като ще изгубим, както изглежда?
— Не знам.
Чарли облиза ножа и въздъхна самодоволно.
— Само неприятности и нищо друго. Аз не исках. Хедън не искаше. Никой от нас не искаше. Аз още отначало казах, че полза няма да има.
Дейвид изгледа Чарли. Чарли беше кантарджия при мината, приятел на Хедън, агент на синдиката от Тайнкасъл. Дейвид каза замислено:
— Много вода има в Скъпър Флятс.
— Вода ли? — Чарли се усмихна с широка всезнайна усмивка. Неговата работа беше такава, че никога не ставаше нужда да влиза в шахтите, а си проверяваше бъчвите горе на земята. Затова му изнасяше да се прави на всезнаещ. — „Парадайс“ винаги си е бил влажна дупка. Вода отдавна има там. Скъпър Флятс не е по-лош от него. Баща ти не се плаши от малко вода, нали?
