— Аз не я мразя, мисис Сънли — заяви той. — Кажете на Джени, че й прощавам. Кажете й сбогом от мое име. Аз нямам сили да се срещна с нея. Много съм разстроен.
* * *
Тая вечер Джени се върна късно. Беше сезонът на лятната разпродажба в магазина, а при това и петък — последния ден на най-усилената търговия през този отвратителен сезон; магазинът затвори едва към осем часа, Джени се върна в дома към осем и четвърт.
— Джо си отиде — каза майка й кисело.
— Отиде ли си? — повтори Джени слисано.
— Отиде си тая сутрин! Отиде си завинаги.
Джени разбра. Бледото й лице побеля като вар. Тя престана да милва пълните си, обути в чорапи крака, и се изправи в стола. Нейните очи се втренчиха, но не в майка и, а в празното пространство. Очите й гледаха изплашено, сетне девойката се окопити.
— Дай ми чай, мамо — каза тя с много особен глас. — Друго нищо не ми разправяй, нито дума! Само ми дай чая и млъквай!
Джени изпи чая си, без да продума нито дума. След това се изкачи отпаднала горе. Чувстваше се невероятно изтощена. Ех, да имаше една чаша порто, една-две чашки порто да подкрепи силите си! Изведнъж й се стори, че е готова да даде всичко за една освежителна чаша порто. Горе в своята стая, тя се съблече и разхвърли дрехите си — някои на стола, някои на пода, навсякъде, където й попадна. Вмъкна се в леглото.
В прохладната тъмнина на стаята тя легна на гръб и продължи да мисли… Да мисли безспирно. Тя беше напълно спокойна, но въпреки всичкото си спокойствие, изпитваше страх. В Джо тя изгуби една възможност да се ожени. Ще загуби ли сега и другата възможност?
Джени прекара дълго време в хладнокръвно, усилено мислене, преди да може да заспи. Но на следната утрин се събуди освежена.
В събота тя работеше само до обяд. Когато се върна в един часа, наобядва се набързо и се изкачи веднага горе, да се преоблече. Тя се забави доста време пред тоалетната масичка: докато избере най-хубавата си рокля — една сребристосива рокля с бледорозови гарнитури и докато направи най-модерна прическа на косите си. Резултатът я задоволи. Тогава Джени слезе в приемната, очакваше Дейвид.
Тя го очакваше към два и половина, но той дойде десетина минути по-рано. С един поглед Джени се успокои: той е влюбен до ушите в нея. Тя сама го въведе в приемната.
— Джени — прошепна той, — ти си много добра, просто не мога да повярвам на очите си. Аз никога досега не съм срещал друга жена тъй… тъй съвършено невинна като тебе. Като Франциска… съвършено свежа, като утринната роса, току-що излязла от своя манастир… Един поет Стефан Филипс го е написал.
