Един ден, преди още да бяха изминали пълни четири месеца, откогато Джо бе уверил Дейвид, че няма абсолютно нищо между него и Джени, той отиде в канцеларията на леярницата и поиска да се яви при мистър Стенли Милингтън.
— Е, Джо, какво има? — запита Стенли Милингтън и вдигна глава нагоре.
Джо каза почтително:
— Току-що свърших седмичната си работа, мистър Милингтън. Не исках да замина, без да ви кажа сбогом.
Мистър Стенли се изправи в стола си.
— Да не искаш да кажеш, че ще напуснеш? Какво има? Мога ли аз да го оправя, каквото е?
Джо поклати глава с нещо подобно на мъжествена тъга.
— Не, мистър Стенли, лични неприятности. Няма нищо общо с предприятието. Работата тук ми е много приятна. Една… една неприятност между мене и приятелката ми.
— Боже мой, Джо! — викна разпалено мистър Стенли. — Да не искаш да кажеш… — Мистър Стенли си спомняше за Джени. Мистър Стенли неотдавна се беше оженил за Лаура; той беше много почтен, тъй да се каже, по отношение на своето брачно легло, затова сега се разчувства твърде драматично. — Да не искаш да кажеш, че те е оставила?
Джо кимна безмълвно.
— Трябва да се махна оттук. Не мога да стоя повече. Трябва веднага да се махна.
Милингтън отвърна очи настрани. Нещастие, нещастие за това момче, голямо нещастие. А пък посреща нещастието си, при това, като спортист.
— Съжалявам, Джо. — Неговите кавалерски отношения към жените не му позволиха да каже нещо повече: той не можеше да нападне Джени. Но той продължи: — Двойно повече съжалявам, че си отиваш, Джо! През цялото време съм те наблюдавал. Исках да ти дам друга служба, по-добра.
По дяволите, помисли си Джо мрачно, защо не си го направил щом било тъй? Но като се усмихна признателно, той каза:
— Много благородно от ваша страна, мистър Стенли.
— Помни какво ти казвам, Джо — продължи мистър Стенли. — Аз наистина имах такова намерение. Ако някога искаш да се върнеш, когато и да дойдеш, винаги ще има готова работа за тебе. Хубава работа. Разбираш, нали, Джо?
— Да, мистър Стенли — каза Джо храбро.
Ръкуваха се. Джо се обърна и излезе. Той бързо отиде в дома на Джени, промъкна се тихо горе, прибра нещата си, промъкна се в долния етаж и влезе във вътрешната стая.
— Сбогом, мисис Сънли.
— Какво!? — Майката почти подскочи от стола си.
— Уволнен съм — съобщи Джо сухо. — Останах без работа, Джени ми обърна гръб, не мога да търпя повече. Ще се махна от тук.
— Аз си го знаех — каза жената плачевно. — Знаех си го, като виждах какво прави Джени. Казах й го. Казах й, че няма да можеш да го понесеш. Тя се държа отвратително с тебе.
