Двамата влязоха в редицата места по за два шилинга. Там беше приятно, пълно със зрители — тъкмо достатъчно хора, интересни за Джени, но не и претъпкано да й досаждат.
— Гледай, Джо, гледай — викна тя и стисна ръката на Джо. — Ето го лорд Кел! Нали е джентълмен.
Лорд Кел, доайен на английския спорт, милионер земевладелец от Севера, с червено лице и бакенбарди, с приятна усмивка на лице, беше застанал в разговор с едно дребно човече — Лю Лестър, неговия жокер.
Младежът изръмжа завистливо:
— Ако той смята, че Несфилд ще спечели, тогава е цял дръвник. — Сетне Джо се отдели, за да потърси Дик Джоби, ръководителя на местните обзалагания.
— Имате ли нещо, мистър Джоби, което да мога да съобщя на моето момиче? — каза той с подкупваща любезност.
Дик Джоби огледа Джо от главата до петите, тонът на Джо му се хареса; той беше гледал Джо как се боксира в салона Сент Джеймс; Джо му се виждаше приятно момче, а пък Дик имаше слабост към приятните момчета.
— Не бих я съветвал да записва нещо до последното надбягване, Джо.
— Добре, мистър Джоби. — Мълчание, изпълнено от вълнение. — Несфилд ваш любимец ли е?
Дик поклати глава.
— Загубена работа. Кажете на вашата млада дама да постави половин лира на Пинк Бъд.
Дик Джоби се усмихна, кимна с глава и бавно се отдалечи. С душа изпълнена от трепетно вълнение, Джо си проби път обратно до Джени.
— Нали е извънредно лошо това? — викна Джени съвършено отчаяна при четвъртото надбягване.
Тя бе дошла с желанието да спечели толкова много! Джени не беше вулгарна, тя беше щедра до безобразие и се отнасяше нехайно към парите си; но би било просто великолепно да спечели.
— Какво ще кажеш за Пинк Бъд в последното надбягване? — загатна Джо.
— Ах, не, Джо… Аз ще заложа на коня на лорд Кел, Несфилд — настоя Джени.
— Добре! — каза Джо и махна с ръка. — Както искаш. Аз ще заложа на Пинк Бъд.
Той взе всичките си пари, които имаше и смело ги заложи на Пинк Бъд. Приеха му облога едно срещу пет, но скоро облогът спадна на едно срещу три. Конете потеглиха. Джо застана пред перилата, залови се здраво за тях в своето напрежение, заследи с очи конете на завоя. По-бързо, по-бързо; Джо се изпоти, не смееше да диша. Задъхан, той седеше с очи впити в конете, когато те навлязоха в правата писта, пред самия финал; на финала Джо нададе рев на дива радост; Пинк Бъд пресече лентата с цели две дължини преднина. Още щом бяха оповестени номерата на победителите, Джо прибра печалбите си, натика четири банкноти от по пет лири във вътрешния си джоб, спусна четирите лири в джоба на жилетката си, закопча палтото си и като накриви шапка, върна се при Джени.
