— О, Джо — бликна нейният възторг, — толкова великолепно беше… Аз не знаех, че толкова добре се познаваш с мистър Милингтън. Защо не ми каза? На мене и през ум не ми минаваше. Той е толкова мил. И тя, разбира се. Не е красива, имам предвид, малко смачкана в лицето, но много модерно се носи.
Сега, като остана сам с Джени във файтона, Джо усети как копнежът му по нея изведнъж пламна и го хвърли в треска. От месеци насам тя се бе държала на разстояние от него. Целият в огън от желание, той се размърда и започна внимателно да се приближава към нея, както се бе отпуснала в единия ъгъл на файтона; скоро Джо пъхна ръка около нейното кръстче.
Джо чувстваше, че Джени е развълнувана, възбудена, че го оставя да си позволява малки волности, както никога досега. Блаженство започна да се разлива по цялото му тяло. Изпълнен от пламенен копнеж, той продължаваше внимателно да напредва и да става все по-смел.
Изведнъж Джени извика остро:
— Недей, Джо, недей! Трябва да се държиш прилично!
— Ах, защо се сърдиш, мила — замоли се той.
— Не, Джо, не! Не е прилично.
— Не е прилично, Джени — прошепна той смирено. — Нали се обичаме?
— Но, Джо… не може тука, Джо!
— Ах, Джени!
Тя продължаваше да се противи.
— Виж, Джо, почти сме стигнали вече, виж, Плъмър стрийт. Вече сме почти у дома. Пусни ме, Джо, пусни ме!
В кухнята, осветявана от пламъците на огъня, Джени застана пред него. Въпреки своето оскърбено девство, тя не прояви желание да отиде да си легне. Вълнението от всички тъй необикновени случки през време на забавата все още продължаваха да поддържат нейното опиянение; нейното тържество в „Социалния клуб“ все още я държеше в своя унес. Тя се изправи свенливо пред него. Джо с голямо усилие овладя своя яд и бясното си желание да я сграби в прегръдките си. Вместо това той каза жаловито:
— Ти не ми даваш никаква възможност да те обичам, Джени. Ела да поседнем на канапето. Нито една думичка не можахме да си поговорим тази нощ.
Полувъзбудена, полууплашена, девойката се колебаеше; толкова скучно ще бъде да каже лека нощ и да отиде да си легне! Джо е тъй хубав тая вечер: пък като повика файтона той се държа действително великолепно. Тя се закиска отново:
— Добре, щом искаш да си поговорим… нямам нищо против. — Тя се запъти към канапето.
На канапето Джо я притисна здраво в прегръдките си; толкова по-лесно можа да го направи, след като го бе направил веднъж във файтона. Тя се опита, но само неохотно, да се освободи от прегръдките му.
