— Заминавай, Джек. Мис Сънли танцува с мене.
Джек се олюля на краката си:
— Но аз я каня да танцува с мен. — Той протегна ръка в движение на груба галантност. Джек ни най-малко нямаше каквото и да е лошо намерение, обаче залитна и грамадната му лапа падна случайно върху рамото на Джени.
Джени изписка драматично. Джо скочи пламнал от ярост и стовари ловко юмрука си точно под брадата на Джек. Железарят се простря с цялата си дължина на пода. Танцът изведнъж замря.
— Какво става тук? — Мистър Стенли си проби път през навалицата и дойде до мястото, където Джо беше застанал с галантно изпъчени гърди и с ръка около талията на бледата, изплашена Джени. — Какво има? Какво стана?
Сърцето на мъжествения Джо падна в обувките му, обаче той отговори с достойнство.
— Пиян е, мистър Милингтън, пиян като дръвник. Пиян е и закачи моята приятелка, мистър Стенли. Аз само я защитих.
Стенли огледа и двамата — стройния младеж и оскърбената хубавица; сетне хвърли смръщен поглед към простряния на пода пияница.
— Пиян ли? — викна той. — Лошо, действително много лошо. Аз не мога да позволя такова нещо! Махайте го от тук. И утре да се яви при мен в канцеларията. Може да си получи билета.
Джек Линч, нахалникът, бе изнесен от салона. На следния ден го уволниха. Обаче сега Стенли се обърна към Джо и Джени:
— Така е добре! — кимна той успокоително. — Вие сте Джо Гаулън, нали? Запознайте ме с вашата дама, Джо. Как сте, мис Сънли? Ако обичате да танцувате, моля ви за един танц с мене. Джо, да ви запозная с моята годеница. Ако обичате, потанцувайте с нея.
И тъй Джени литна от възторг в прегръдките на мистър Стенли, а Джо се завъртя тежко из салона с мис Тод. Нейните очи го гледаха весело и с известен интерес.
— Великолепен удар — каза тя с весело свиване на устните — неин навик.
Джо призна, че ударът бил нещо първостепенно, но се чувстваше смутен и болезнено неловко.
— Аз тъй обичам — произнесе се тя по едно време, — един кавалер трябва да се защитава по мъжки. — Тя отново се засмя. — Само че вие недейте си дава вид, сякаш току-що сте постъпили в ордена на Добрите Самаряни.
Стенли, мис Тод, Джени и Джо вечеряха заедно. Джени беше на седмото небе. За нея всичко беше възторг, възторг… всичко, всеки миг. А на всичкото отгоре, когато забавата свърши, Джо великодушно повика файтон.
Джени просто хвърчеше от възторг и вълнение, когато се качваше в зеления, покрит с петна файтон, вмирисан на мишки, погребения, сватби и влажни обори. Тя се облегна назад и потъна във възглавниците.
