Чарли се провикна:
— Момчета, много нещо преживяхме през трите месеца. Хайде, пийте сега, недейте се мръщи. Тежко му и горко на едно сърце, ако никога не се весели. — Неговите свински очи се завъртяха над компанията и затърсиха обичайното шумно одобрение. Вместо това, той долови погледа на Роберт Фенуик, устремен подигравателно към него. Роберт беше седнал на обикновеното си място, в далечния ъгъл до тезгяха, пиеше непрекъснато, като че ли нищо не го интересуваше сега.
Гаулън вдигна чашата си.
— Пий, Роберт, момчето ми. Тази вечер трябва хубаво да се наквасим отвътре, че утре ще се наквасим както трябва отвън.
Роберт сякаш разглеждаше зачервеното лице на Гаулън с особено внимание. Той каза:
— Някой ден хубаво ще се изквасим.
Компанията завикаха:
— Затваряй си устата, Роберт!
— Мълчи, Роберт! Каквото имаше, каза си го на събранието.
— Стига! Чували сме го много пъти през тия три месеца.
Сянка на тъга, на умора се появи по лицето на Роберт, и той ги изгледа с угаснали очи.
— Добре, момчета. Тъй да бъде, както искате. Няма нищо да казвам вече.
Гаулън се усмихна лукаво.
— Щом като те е страх да отидеш в „Парадайс“, защо не го кажеш?
Слогър Лиминг се намеси:
— Затваряй си устата, Гаулън. Ти си една бъбрива жена и нищо друго. Роберт знае какво приказва. Слушай! Той вижда ясно и чува ясно. Той знае много повече за оная проклета шахта, отколкото ти за носа си.
Настана мълчание; всички зачакаха със затаен дъх, в очакване да последва сбиване. Но не, Чарли никога не се бие; по лицето му само се появи пиянска усмивка. Напрежението се превърна в разочарование.
Изведнъж вратата се отвори. Уил Кинч влезе в салона и си заотваря път с неуверени крачки към тезгяха.
— Налей една халба, Берт, за бога. Струва ми се, с чашата заедно ще я глътна.
Думите на Уил възбудиха всеобщ интерес; всички погледи се обърнаха към него.
— Какво става? Какво ново има, Уил?
Уил отметна назад косите от челото си, грабна чашата и се обърна към другарите си с отчаян поглед.
— Много новини има в мене, момчета. — Той се изплю, като че ли да прочисти устата си от кал. Сетне заговори бързо: — Моята Алиса е зле, момчета, има пневмония. Сестрата каза да й дадем супа от говеждо. Отидох при Рамедж преди четвърт час. Рамедж, самият той зад тезгяха, с дебелия си корем. Мистър Рамедж, казвам му най-учтиво, ще ми дадеш ли малко месо, да направим супа за малката, много е болна, в събота непременно ще ти го платим.
При тия думи устните на Уил побеляха като восък; цялото му тяло се разтрепери, но той стисна зъби и направи усилие да продължи.
