- Сигурен съм в това - отвърна Йорк.
- Ми, надявам се, щом ще се пущите по реката. Това си е за-бе-ле-жи-тел-но труден занаят.
- Тогава нека направо поговорим за работата. Притежавате параходна линия, занимаваща се с товарни и пътнически превози. Искам да купя половината от дяловете. Понеже дойдохте, предполагам, че имате интерес към предложението.
- Значителен интерес - съгласи се Марш. - Но и съм доста учуден. Изглеждате интелигентен. Без съмнение, сте проверили кой съм още преди да изпратите писмото - той почука с пръст по масата. - Редно е да знаете, че тази зима ме разори.
Йорк не продума, но изражението му подканваше капитана да продължи.
- Параходно дружество „Река Треска“ - каза Марш. - Това бях аз. Нарекох го на родното си място - горното поречие на Треска>8, недалеч от Галена>9, а не толкова щото работя предимно по тая река. Съвсем не беше така. Имах шест кораба. Обслужваха предимно търговията по-нагоре по Мисисипи, от Сейнт Луис до Сейнт Пол, с леки отклонения към Треска, Илинойс и Мисури. Добре се справях. Купувах по един-два кораба всяка година и мислех да разширя търговията си в Охайо или даже Ню Орлиънс. Миналия юли обаче на моята „Мери Кларк“ се взриви котел и корабът изгоря недалеч от Дъбюк. Изгоря, та нищо не остана. Загинаха стотина. А тази зима... тази зима беше кошмарна. Четири от корабите ми зимуваха тук, в Сейнт Луис. „Никълъс Перж“, „Дънлийт“, „Милата Треска“ и „Елизабет А.“. Последният беше чисто нов, само на четири месеца, доста добър съд: триста фута дължина, дванадесет котела, по-бърз от всички други параходи по реката. Много се гордеех с моята „Госпожица Лиз“ Цената й беше двеста хиляди долара, но си струваше и последното пени. - Супата пристигна, Марш опита една лъжица и се намръщи. - Много е гореща. Все тая, Сейнт Луис е хубаво място за зимуване. Не замръзва много, нито задълго. Тази зима обаче беше различна. Мда. Леден запор. Проклетата река замръзна здравата. - Капитанът протегна червендалестата си ръка напред, разтвори пръсти и бавно ги сви в юмрук. - Представете си, че държа яйце, Йорк, и ще разберете какво имам предвид. Ледът ще смаже по-лесно параход, отколкото аз - яйце. Когато запорът се отвори, става дори по-лошо. Огромни късове лед се носят по реката, помитат пристани, кейове, кораби, всичко. Зимата премина и загубих всичките съдове, с които разполагах... и четирите. Ледът ги отнесе.
- Застраховка? - попита Йорк.
Марш започна да сърба шумно от супата си, клатейки глава след всяка лъжица.
