- Капитан Марш, очаквах ви. Моля ви, седнете.
Гласът му притежаваше приятен тембър, изтънченост, спокойствие.
- Добре - отвърна капитанът непривично тихо.
Той дръпна стола от другата страна на масата и се отпусна на него.
Марш беше грамаден мъж, висок около шест фута и с тегло от почти триста паунда>6. Лицето му беше червендалесто, а черната си брада капитанът не бръснеше, за да прикрива сплескания си нос и многобройните брадавици. Дори това обаче не можеше да му помогне. Имаше славата на най-грозния мъж, плаващ по реката, и знаеше това. В тежкото синьо капитанско палто с два реда месингови копчета изглеждаше внушително и страшно. Очите на Йорк обаче сякаш погълнаха цялата му напереност. Марш реши, че господинът е фанатик.
И друг път беше виждал очи като тези. Носеха ги безумците, проповедниците, хвърлящи огън и жупел, бе ги забелязал и у един мъж на име Джон Браун в проклетия Канзас. Марш не искаше да си има нищо общо с фанатици, проповедници, аболиционисти и трезвеници.
Когато Йорк заговори обаче, съвсем не звучеше набожен.
- Казвам се Джошуа Антън Йорк, капитане. Дж. А. Йорк - по служба, Джошуа - за приятели. Надявам се, че след време с вас ще бъдем едновременно съдружници и приятели.
Тембърът му беше сърдечен и вещаеше благоразумие.
- Ще видим - отвърна Марш.
На такова разстояние сивите очи нямаха такъв ефект. Всичко, което бе видял в тях, се беше изпарило. Чувстваше се объркан.
- Получихте писмото ми, надявам се.
- Нося го - каза капитанът и извади от джоба на палтото си един сгънат плик.
Когато пристигна, предложението изглеждаше като манна небесна, като спасение след всичко онова, което считаше за изгубено. Сега обаче не се чувстваше сигурен в това.
- Искате да се захванете с параходство, така ли? - попита накрая, приведен напред.
В същия миг се появи сервитьор.
- Ще вечеряте ли с господин Йорк, капитане?
- Не отказвайте - прикани го Джошуа Йорк.
- Ами че да - каза Марш. Йорк го победи в погледите, но нямаше как някой да изяде повече от него. - Искам една такава супа, десетина стриди, две печени пилета с компирчета и плънка. Хуба’о да ги препечете, ей! И нещо да ги полея. Какво пиете, Йорк?
- Бургундско.
- Добре, донесете ми една бутилка такова.
Йорк изглежда се забавляваше.
- Имате забележителен апетит, капитане.
- Животът в тоя град е за-бе-ле-жи-тел-но труден - каза Марш отчетливо. - По реката също е за-бе-ле-жи-тел-но трудно, господин Йорк. Човек трябва да трупа сили. Т’ва ней Ню Йорк или пък Лондон.
