В ранния следобед започнаха да се изкачват по платото и накрая навлязоха в рядка букова гора, която бързо се сгъсти. Писарят изпрати Корсис напред да разузнае пътя, а той продължи да язди с водача на артистите. Зад тях се клатушкаше Дребосъка Козма, който вече бе толкова пиян, че едва се крепеше на седлото, следван от жена си и останалите от трупата. Отзад, скърцайки с тежките си дървени колела, бавно се влачеха каруците, натоварени с реквизит.
Бяха яздили малко повече от десетина минути, когато неочаквано се чу тропот на копита. Писарят вдигна стреснато ръка, и извади меча си и дръпна поводите на коня си. Тримата войници от отряда му го заобиколиха с насочени напред копия, оглеждайки се. Песните секнаха, мъжете стиснаха оръжията си, за които не се знаеше дали са истински или бутафорни.
В следващия миг, срещу тях се зададе Корсис.
– Напред на пътя има повалено дърво – задъхано каза той – Лежи на земята точно на следващия завой, така че е трудно да бъде заобиколено. Не е паднало само. Отрязано е и при това скоро. Сигурен съм, че е капан!
– Какво ще правим сега? – в очите на Петър нямаше страх, макар по челото му да избиха капки пот – Ако трябва да се бием, ще се бием!
– Да се надяваме, че няма да се стигне до там. Може би е най-добре да се върнем назад и да потърсим друг път – предложи писарят.
– Съмнявам се, че от това би имало смисъл – поклати глава Корсис – Разбойниците вече са ни отрязали всяка възможност за бягство. Чухте ли това – младежът вдигна пръст към короните на дърветата, от където се понесе накъсано грачене. – Прилича на гарван, но не е. Няма да можем да се измъкнем!
– Добре! – писарят почувства как дланите му се изпотяват. Пратеник на княза или не, предпочиташе да е зад дебелите стени на Плиска, отколкото в пустатата гора, заобиколен от разбойници – Съберете се в плътна група! Слезте от конете и застанете от вътрешната страна на конете и каруците! Намерете нещо, с което да се прикриете, ако се наложи! Извадете оръжията си и бъдете готови! – Климент се надигна на стремената, за да огледа групата. – Ще вървим бавно и ще видим какво ни чака зад завоя.
– Това Батой ли е? – нервно попита Къдравата Майка – Чувала съм, че харесва хубави жени.
– Който и да е и каквото и да харесва, ще трябва да се съобрази с пратениците на княза! – отговори Климент и подкара коня си напред.
Пътят започна да се стеснява все повече и повече, извивайки се и плавен завой. Точно по средата му лежеше повален голям бук, а клоните му стърчаха във всички страни като ръце, готови да сграбчат ездачите. Гората от двете страни на пътя бе гъста и обрасла с шубраци, дърветата бяха плътни като стена. За да продължат, трябваше да преместят поваленото дърво. Или да се опитат да го прескочат, което бе невъзможно за волските каруци. А и повечето от животните, които яздеха актьорите, бяха толкова грохнали, че едва ли щяха да бъдат способни на подобен подвиг.
