Следваха няколко души, всеки от които сякаш бе облечен с част от дрехите на останалите. Остронос дългуч, гордо се пъчеше с късата си кожена ризница, която едва покриваше корема му. До него чернокос дребосък с мъка се оправяше с дългите ръкави на палтото си, което бе два пъти по голямо от него. Компания им правеха още няколко мъже, пременени с червени, зелени или сини гащи, бели ризи и елеци, по които имаше толкова много разноцветни кръпки, че не се виждаше истинската им материя. Всички носеха шапки с пера и други цветни финтифлюшки, които се люшкаха на сутрешния вятър. Актьорите бяха възседнали хърбави коне и мулета, които всеки момент можеше да се строполят на земята. Групата завършваха две волски каруци, натоварени със сандъци, кутии и части от походна кухня. Три проскубани кучета подскачаха около колите, лаейки затворените в дървени клетки кокошки, които крякаха уплашено.
– Аз съм Подскачащият Петър – представи се мъжът – Дебелият на чело на колоната е Козма Дребосъка. Име, достойно за телосложението му. Може с еднаква лекота да изиграе царя на персите, добрия дядо Боже или дори мъдреца Аристотел, стига да може да се държи на краката си. Неговият Ахил, макар и малко тромав и пълен, е най-добрият, който можете да видите – мъжът подскочи, сякаш не може да стои на едно място – Тази до него е Къдравата Майка. Всъщност е жена му и една от причините нашият Дребосък да се налива непрекъснато. Свадлива е като оса, но има най-чудния глас, който сте чувал! Може да ходи по въже от конски косми, опънато на петнайсет метра над земята! Зад тях...
– За какво сме ви нужни? – прекъсна го писарят – Разбойниците не се интересуват от такива като вас. На тях им дай търговци и окъснели пътници.
– Така беше до скоро. – Подскачащият въздъхна и посочи трупата си. – Движехме се свободни като птички и никой не ни закачаше. Но времената се промениха. Някои колеги вече си изпатиха! Появил се е нов разбойник – Батой, който граби наред. А и от нас има какво да се вземе. Може да изглеждаме окъсани и смешни, но в сандъците ни има доста скъпи вещи. Дрехи, шапки, шлемове, ризници и брони, които използваме в представленията. Носим кожени кукли и скъпи картини, предмети с чудесна украса, а не трябва да забравяме и парите, които спечелихме през последния месец – Петър тропна с крак – Искахме да наемем охрана от града, но излиза много скъпо. Откакто се появи Батой, войниците вдигнаха таксите. Някои се събират на групи – мулетари, търговци и пътници, но дори и тогава разбойниците не се страхуват от тях. Пък и как можем да им се противопоставим? Носим мечове и тояги, но те няма да ни помогнат много. Негодниците се крият между дърветата от където избиват жертвите си със стрели. Нека пътуваме заедно, господарю – примоли се отново мъжът – С вас ще се чувстваме по-сигурни.
