– Заобиколен сте от хора, които са ви верни, господарю! – обади се Еспор. – Всички склониха глава пред властта ви и приеха Христос за свой Бог. Тези, които не го направиха, са мъртви! Няма от какво да се страхувате. Последователите на Тангра са прогонени, от колобарите нито един не е останал на свобода.
– Така е! Но предателството тлее, стаено в сенките, чувствам го! Питай Руф да ти каже какво се е случило в готските племена. Вдигнали са се на бунт и са избили водачите си. Аз поне в това отношение засега съм късметлия – Борис се усмихна и за първи път погледна към писаря. – Какво носиш? Овнешка яхния? Любима ми е! Дай да я опитам.
Князът се пресегна и взе вдигащата пара купа, извади от кесията на пояса си резбована костна лъжица и шумно започна да сърба.
– Люта и гъста! Точно както я обичам! Затопля стомаха и прочиства кръвта – Борис разбута пергаментите и постави купата на масата. – Казвам ви съвсем честно – радвам се, че това преследване свърши! Уморих се да избивам предатели и да подскачам при всеки шум. Но както каза Еспор, заобиколен съм от верни хора, на които мога да разчитам, а враговете ми са мъртви.
– Значи се прибираме в Плиска? – Климент се постара надеждата да не проличи в гласа му.
– Не! Работата е добре започната, но трябва да бъде доведена до край. След това ще си почина за около месец в двореца си в Сердика. Още не ми се връща в Плиска.
Писарят тихо изстена. Значи това влачене нямаше да има край.
– Но вместо мен, в Плиска ще се върнеш ти! – Борис се изсмя на учудената физиономия на Климент. Зад него Еспор също се ухили.
– Аз ли, господарю? Защо?
– Нещо нередно се върши в столицата ми. И няма да престъпя прага ѝ, докато не разбера какво е – Борис се усмихна мрачно. – Боритарканът Гостун е мъртъв. Заместникът му Чака също.
– Мъртви? – писарят знаеше какво да каже. – Но как?
– Така! – князът щракна с пръсти. – Гостун е давал вечеря за големците в града. Не ме питай защо, не знам – махна с ръка Борис. – В разгара на пиршеството се появили войниците на чигата Симеон. Знаеш го, заедно с Винех отговаря за крепостните стени и Вътрешния град. Водели със себе си момиче, което искало да влезе в двореца. Но не можело да обясни защо – говорело език, който никой не разбирал. Момичето носело жълта кожена кутия. В нея имало отрязана глава.
– Отрязана глава ли? – Климент потръпна. – Чия?
Борис сви рамене.
– Никой не успял да я разпознае. Търкулнала се през залата като зелка и сложила край на тържеството на боритаркана. Жена му се разпищяла и припаднала, останалите се развикали. Настанала бъркотия и суматоха – Борис се изкиска. – Вечерята естествено била провалена, гостите се разотишли. След което Гостун и Чака се скарали. Чака го предизвикал на двубой и го убил. После се е прибрал в къщи и се е самоубил!
