— Още! — Беше толкова странно да чуе плъхчето да говори, но то наистина говореше. — Още! — повтори то, точно както правеше Бутс.
Грегор пъхна още едно парче шоколад в устата на плъхчето и то го излапа. Гибелния, изглежда, имаше по-добро мнение за него сега, когато му беше дал шоколад. Поотпусна се, притисна се към него и така беше по-лесно да го държи.
— Мислиш ли, че скоро ще се измъкнем оттук? — попита Грегор, докато излитаха бързо от един тунел.
— Виж сам — каза Арес.
Грегор освети с фенерчето мястото, в което току-що бяха влезли. На пода лежаха Голдшард, Снеър и третият плъх.
— Не! Какво правим пак тук? — ахна той.
— Може би ти трябва да ни водиш! — каза Арес. Като се има предвид, че Грегор беше настоял да вземат Гибелния, нямаше меч и в момента беше почти безполезен, стана ясно, че беше изнервил прилепа.
— Добре, добре, извинявай — каза Грегор.
— Проблемът е в миризмата ни, Горноземецо — каза Арес. — Много лесно ни проследяват. Не мога да ги заблудя.
— Хей, сетих се! — възкликна Грегор. — Възможно е да ги заблудим! — Веднъж беше гледал някакъв филм, в който един тип, преследван от хрътки, се беше измъкнал по същия начин. — Трябва да им объркаме обонянието. Обаче с какво?
Грегор смъкна превръзката от ръката си. Беше подгизнала от кръв, гной и мехлем.
— Прелети около конуса, Арес! Трябва да докосна входа на всеки тунел!
Арес последва нареждането, макар и да не разбираше плана.
— Защо правим това?
Грегор протегна превръзката и я прокара по вътрешната страна на всеки вход на тунел, покрай който минаваха.
— Опитвам се да пръсна миризмата.
Описаха пълен кръг, като Грегор докосваше с превръзката входа на всеки тунел и я захвърли в последния.
— Идват! — предупреди Арес.
— Излизай! Излизай веднага! — нареди Грегор.
Арес се спусна в един тунел, който още не бяха пробвали. След трийсетина секунди дочуха как плъховете приближават конуса. И този път се объркаха. Всеки викаше на другите да го последват и различна посока. Избухна ожесточен спор, а после се чу шум от схватка.
Отдалечиха се, шумът утихна и накрая престана.
Арес летеше зигзагообразно по тунела, който ги отведе до хубав, широк, плитък поток.
— Трябва да спра за миг… трябва да пия… — Арес се приземи до потока, задъхан. Потопи лице във водата и почна жадно да пие.
Грегор слезе и загреба шепи вода за себе си и за Гибелния. Въпреки че потокът беше плитък, течението беше доста силно и можеше да отнесе бебето.
Арес вдигна мокрото си лице.
