— Току-що се сетих нещо — каза той. — Този поток. Къде според теб отива?
— Не знам. Влива се в по-голям поток. Накрая може би в някоя река или… — Грегор разбра как во имаше предвид Арес. През първата си нощ в Регалия, когато се опита да избяга от двореца, беше следвал пътя на водата. Тя водеше до река, а реката течеше към Водния път. — Със сигурност си струва да опитаме.
Грегор с усилие качи Гибелния върху гърба на Арес и пак излетяха.
За известно време пътуването не беше особено обещаващо. Потокът беше дълъг и имаше толкова много извивки и завои, колкото и тунелите в лабиринта. Грегор чувстваше как крилете на Арес забавят движенията си; скоро щеше да му трябва истинска почивка. Но да спрат в лабиринта означаваше сигурна смърт. Плъховете щяха да ги настигнат. Грегор нямаше меч. Бебето щеше да ревне отново и тогава щяха…
— Река — изпухтя Арес. — Наблизо има река.
След още минута над потока тунелът свърши и влязоха в просторна пещера. През нея течеше река. Бяха се измъкнали от Лабиринта!
Арес литна високо над водата. Отстрани имаше каменисти зъбери.
— Някакви плъхове наоколо? — попита Грегор.
— Само този на гърба ми — каза Арес.
— Да спрем и да си починем? — предложи Грегор.
— След малко. Искам да оставя по-голямо разстояние между гризачите и нас. Те ще дойдат, Горноземецо. Ние държим Гибелния — каза Арес.
— Да, бас държа, че това никак не им харесва — каза Грегор. Погали Гибелния по главата. Плъхчето вече свикваше с него. Сви се на кълбо, сгуши се в него и се прозя широко. — Доста вълнуващ ден имаше, а, мъниче? — Плъхчето скоро заспа.
Известно време летяха мълчаливо. После Арес проговори със странен глас:
— Горноземецо, мисля, че познавам това място. Мисля, че и двамата го познаваме.
— Какво? — попита Грегор. Как беше възможно да знае къде са?
— Насочи светлината си надолу — каза Арес.
Грегор се подчини. Под тях беше реката, беше много широка и много буйна. От двете страни на високите брегове в единия и в другия ѝ край се на мираха останките на разрушен мост.
— О-о… — възкликна Грегор. И споменът за онзи ден проблесна светкавично пред очите му. Как тичаше по моста, за да се върне за Бутс, Рипред, който го носеше, захапал раницата му, как мостът се лю лееше под краката му, как Рипред го удари с опашка и го събори на земята, докато плъхът, Лукса, Хенри и Гокс режеха въжетата, които придържаха моста, и групата плъхове, която настигна хлебарките и ceстричката му и… и…
На това място загина Тик.
