Чу се ново леко драскане. Значи онова нещо беше там вътре. Само на няколко стъпки от него. Дебнещо.
Входът на тунела беше тесен — висок около метър и половина. Не можеше да влети вътре на гърба на Арес. Гибелния сигурно знаеше това. Искаше да го примами вътре сам. Добре тогава. Щеше да се изправи срещу него сам.
Грегор свали раницата от раменете си и я пусна на земята. Не искаше нищо да ограничава движенията му. Провери фенерчето си — светеше силно. Стисна меча и тръгна към тунела.
Арес вдигна крило да го спре.
— Не можеш да се биеш с него там вътре, Горноземецо.
— Е, той няма да излезе — каза Грегор.
— Чакай тогава — каза Арес.
— Какво? Да се появи нов отряд плъхове? — възрази Грегор.
Арес неохотно отпусна крило.
— Виж, имам чувството, че така трябва да стане. Че трябва да го направя сам — каза Грегор. — Но бъди готов, защото след като го убия, трябва бързо да се измъкнем оттук. Нали така?
— Ще бъда готов — каза Арес. Протегна крак и Грегор го стисна с ръка.
После се обърна към тунела. За десетината крачки, които извървя, преди да стигне до входа, почувства как изпада в онова особено състояние на ярост: изострените сетива, приливът на адреналин, избирателното зрение. Всяка молекула в тялото му се подготвяше да убива.
Втурна се вътре и почти веднага попадна на спиралата, която Арес спомена. Пътеката се виеше като тирбушон. Като прокарваше ранената си ръка покрай стената и държеше здравата с насочен напред меч, той мина през един, два, три пълни завоя и изскочи в квадратно помещение.
Гибелния се опитваше да се скрие от него. Само за миг зърна бяла козина и проблясване на розова опашка в една странична пещера.
Грегор си помисли как Лукса никога няма да стане кралица, как Туичтип кървеше на земята, как баща му плаче по телефона и как Бутс… сладката доверчива Бутс…
С разтуптяно сърце, сляп за всичко, освен онова късче козина, той се хвърли към пещерата. Вдигна меча във въздуха, като го насочи така, че да нанесе удара под ъгъл. Прихвана дръжката и с ранената си ръка и като събра всяка частица от силите си, насочи меча към Гибелния.
Но точно преди острието да го прониже, създанието издаде звук, който се стовари върху Грегор като гюле:
— Ма-маа!
Грегор отклони меча в последната секунда и го заби в каменната стена на пещерата с такава сила, че острието се счупи близо до дръжката и издрънча на пода. От силата на удара зъбите му изтракаха.
Отстъпи назад от пещерата.
— Бутс? — изрече дрезгаво. Но знаеше, че това но е гласът на Бутс. Просто в него имаше нещо, което приличаше на Бутс, когато беше разстроена: пронизителният тон, тревогата и начинът, по който разделяше думата на две дълги срички.
