Арес доброволно предложи да потърси отломки.
— Ще дойда с теб — каза Грегор. Имаше нужда да поговори с прилепа си. Изчака, докато вече летяха над Халбата и каза: — Не е нужно да правиш това, Арес. Да преследваш Гибелния. Ще отида сам.
— Не. Ще отидем заедно — каза Арес. — Освен това, гризачите убиха всички причини, които имах да се връщам в Регалия. Ако по някаква невероятна случайност оживеем и ти се върнеш вкъщи, за мен започва мълчанието.
Казаното от прилепа беше вярно. Сега, когато Лукса и Аврора ги нямаше, Арес нямаше да общува с никого. Вероятно можеше да седи в скривалището си с години, без някой да си направи труда да намине при него. Грегор щеше да се прибере у дома с мъртво сърце, а Арес щеше да е на практика прогонен.
— Добре — каза Грегор. — Ще отидем заедно. — Имаше предчувствие, че никога повече няма да водят подобна дискусия за това, дали единият да се изложи на опасност без другия. Не си направи труда да благодари на Арес. По някакъв начин бяха преминали отвъд границата, до която се налагаше да си благодарят. Някак щеше да е почти все едно да благодари на себе си. Грегор осъзна, че пътуването, изпълнено със сепии и водовъртежи, мушици и влечуги, и загуба, огромна загуба, ги бе променило. Клетвата, която бяха положили пред онази разярена тълпа в Регалия, сега беше истинска. Той си спомни усещането от допира на ноктите на Арес в дланта си и думите, които изрече, докато Лукса му подсказваше:
АРЕС ХВЪРКАТИЯТ, A3 ПРЕД ТЕБ СЕ КЪЛНА,
И В СМЪРТТА, И В ЖИВОТА ЕДИННИ ЩЕ БЪДЕМ,
МАКАР ДА СМЕ ДВАМА СЕГА.
В МРАК И В ПЛАМЪЦИ ЯРКИ, ВЪВ СМУТ И ВОЙНА
A3 НАРАВНО СЪС СВОЯ, И ТВОЯ ЖИВОТ ЩЕ СПАСЯ.
Арес беше неговият прилеп. Грегор беше човекът на Арес. Сега бяха истински обвързани в клетвен съюз.
Ако имаше нещо хубаво, то беше, че се сдобиха е добър улов. Арес намери три парчета от лодката и Хауард успя да сглоби от тях нещо като сал, като си послужи с последните няколко парчета тиксо. Не беше нещо, с което някой би искал да се опита да прекоси Водния път, но когато го спуснаха на вода да го изпробват, издържа под общата тежест на Грегор, Арес и Хауард.
— Би трябвало да свърши работа за няколко часа — каза Хауард. — Достатъчно дълго, за да поспи Андромеда.
Не по-малко важни от лодката бяха двете торби, които намериха. Течението ги беше изхвърлило и един тунел. В едната имаше храна. В другата, за or ромно облекчение на Хауард, беше комплектът му за първа помощ.
— О, това! Това е ценно, колкото самата светлина! — възкликна той. Веднага отвори торбата и се погрижи за всички. Смени превръзките на Марет и Туичтип, като намаза раните с лекарство. Превърза отново ръката на Грегор, която показваше известно подобрение и намаза ухапванията от мушици на Арес с мехлем.
