— Не можеш. Не можеш да го направиш сам — каза Хауард, като поклати глава.
— Да, мога — каза Грегор. — Кажи им защо, Туичтип.
Туичтип повдигна вежда към Грегор, за да разбере дали наистина иска да им каже. Той кимна.
— Добре тогава — каза тя. — Може и да има шанс. Той е рейджър.
Думата оказа въздействие върху всички. Крилете на Арес и Андромеда настръхнаха. Устата на Хауард увисна отворена.
— Рейджър? — възкликна той. — Откъде знаеш?
— Рейджърите излъчват много особена миризма, когато се бият — каза Туичтип. — Слаба, дори и за мен, но мога да я доловя. Усетих я още първия път, когато срещнах Горноземеца, но по-късно се зачудих дали не съм я объркала с миризмата на Рипред. Той също се биеше.
— В онзи ден се целех в кървавите топки — каза Грегор. — Тогава за пръв път се почувствах така.
— Да, а после, когато сепията ни нападна, вече бях сигурна — каза Туичтип. — Няколко дни по-късно му казах, че е рейджър, но той отрече.
Замълчаха и Грегор усети, че всички го гледат.
— Защото не исках да е вярно. Но няма значение какво искам. Не знам какво е; нещо се случва, когато се бия. Нещо необичайно. И ако Туичтип мисли, че може да подуши в мен тази ярост, вероятни е права.
— Е, добре, дори и да е така, Грегор, и ти да си рейджър, това не те прави безсмъртен. Не означава, че можеш да влезеш сам в лабиринт, пълен с плъхове — каза Хауард.
— Няма да е сам — обади се Арес. — Аз ще съм с него.
— А аз ще го преведа колкото мога по-навътре в лабиринта — каза Туичтип. — Доста добре подуших бялата козина, преди да си загубя обонянието. Дори да не го отведа до Гибелния, ще е достатъчно близо.
— Тогава ние с Андромеда също ще дойдем — каза Хауард.
— Не сте поканени — заяви Грегор.
— Какво? — възкликна Хауард.
— Не те искам в лабиринта, Хауард. Искам да върнеш Марет в Регалия и да разкажеш на всички какво се е случило. Някой трябва да го напрани А ако не се върна, трябва някак да съобщиш на семейството ми — каза Грегор.
