Грегор Горноземеца | страница 81
Плъхът кимна.
— Как се случи това с носа ти? — попита Грегор.
— Точно преди Хауард да ме освободи, едно влечуго го смачка с опашката си — каза Туичтип. — Не мога да подуша нищо.
— Не можеш да помиришеш нищо? — каза Грегор. Значи Туичтип нямаше да може да подуши Гибелния, но налице беше много по-неотложен проблем.
— Значи, не можеш да разбереш къде е сестра ми?
— Не се тревожи, Горноземецо. Братовчедка ми и Аврора са отличен екип. Сигурен съм, че всички са се подслонили някъде в тунелите — каза Хауард. Но изглеждаше притеснен.
— Така се канеха да направят — добави Туичтип, като избягваше погледа на Грегор.
Грегор почувства как времето спира.
— Така са се канели да направят?
Туичтип се поколеба.
— Всичко беше много объркващо. Влечугото ме премяташе насам-натам и имаше толкова много движение, че беше трудно да доловя ясно каквато и да е миризма.
— Лукса и Аврора са спасили Бутс. Хванали са и Темп. Аврора ми каза така — потвърди Арес.
— Да, успели са. Знам, че миризмите им се бяха смесили. Но после… но после… между нас имаше вода — каза Туичтип.
— Какво значи това? Че между вас е имало вода? — попита Грегор.
— Означава… че все още усещах миризмата им. Но между нас имаше вода. Много вода. Мирисът им отслабваше. И точно тогава влечугото ме ухапа по носа и всичко потъмня — каза Туичтип.
— Значи… мислиш, че са били издърпани под водата? — попита Хауард.
— Не знам със сигурност. Но това би било пред положението ми, ако се налагаше да направя такова — каза Туичтип и погледна Грегор. — Съжалявам, Горноземецо.
— Нищо подобно. Ще я повикам. Ще повикам Аврора веднага! — каза Арес и излетя от тунела.
Докато го нямаше, никой не помръдна. Тялото на Грегор бавно се вледеняваше. Вцепенението тръгна от стъпалата му и започна да се разпростира нагоре по краката му. По хълбоците. Нагоре през стомаха Когато Арес се върна и кацна до него, ледът беше обхванал гърдите му.
— Няма отговор — каза прилепът.
И ледът обгърна сърцето му.
УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,
ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.
Бяха убили Бутс. Беше се случило най-лошото.
Представи си как се връща в Ню Йорк и влиза през вратата… сам.
— Какво искаш да направиш, Грегор? — попита Хауард, след като измина неопределено време.
УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,
ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.
НАВЕКИ ЩЕ УМРЕ ПОКОЯТ НА СВЕТА,
ГРИЗАЧИТЕ ЩЕ ИМАТ КЛЮЧА КЪМ ВЛАСТТА.
Сега гризачите буйно празнуваха някъде. Скърцаха с отвратителните си зъби, смееха се и се поздравяваха взаимно за това, колко добре беше проработил планът им. За това, как бяха убили невръстната му сестричка и го бяха пречупили на две.