Създанието се изправи и удари с трясък главата си в тавана на тунела. Посипаха се едри камъни. Грегор буквално почувства как първобитният рев на влечугото преминава през тялото му. Създанието продължи да блъска глава нагоре-надолу в пристъп на болка и ярост, докато се оттегляше от тунела с меча, все още забит в езика му.
Дали щяха да се появят още?
— Трябва ми друг меч! — изкрещя Грегор и Хауард му подхвърли един. Грегор стоеше приведен над Туичтип, с изострени сетива. Усещаше напрежение и как всеки миг ще изпадне в онова особено състояние. Възпротиви му се и се помъчи да не губи контрол в очакване на следващото нападение. То така и не дойде. Може би се беше разчуло, че ако подадеш глава в този тунел, ще ти накълцат езика. Или може би влечугите бяха намерили по-интересна храна. Каквато и да беше причината, положение то там долу почна да се успокоява. Ревовете намаляха, плясъците утихнаха.
Грегор разтвори сключените пръсти на ръцете си и се обърна. Арес беше точно зад него, за подкрепление. Туичтип притискаше носа си с лапи, за да спре течащата кръв. Хауард блъскаше с юмруци по гърдите на Марет, опитвайки се да възстанови биенето на сърцето му.
— Марет! — Грегор изтича обратно до мястото на земята, където лежеше войникът. — Хайде, Марет!
Хауард го натисна още няколко пъти и долепи ухо към гърдите на Марет.
— Сърцето му отново бие! Какво носиш в раница та си, Горноземецо?
Грегор изтърси на пода съдържанието на раницата си. Вътре бяха последните му батерии, ролката тиксо, двете шоколадови десертчета и няколко пелени, които беше сложил в раницата в случай, че Бутс има нужда от смяна.
Хауард откъсна останките от подгизналия от кръв крачол на Марет — разкри се зейнала рана.
— Ухапа го едно влечуго, когато отидохме да помогнем на Туичтип.
Хауард сложи три пелени върху раната.
— Натискай — нареди той на Грегор и после го закрепи с тиксо. Приклекна и поклати глава: Трябва да го приберем у дома, ако искаме да оцелее. Стопли го, Андромеда, докато аз се погрижа за плъха.
Андромеда легна до Марет и го обгърна с криле.
— Трябва да го отведа в Регалия.
Хауард грабна последните две пелени и отиде при Туичтип. С едната превърза остатъка от опашката ѝ.
— Съжалявам, че трябваше да я отсека — каза той на плъха. — Нямаше друг начин да те освободя.
— Щях и сама да я прегриза, ако можех — каза Туичтип.
Хауард сложи другата пелена върху носа ѝ и я закрепи с тиксо.
— Ще трябва да дишаш през устата, докато зарасне.
