Нямаше шанс да се преборят с тях. Грегор можеше единствено да се държи здраво за гърба на Арес, докато прилепът с всички сили се мъчеше дз избегне главите и опашките. Зърна за миг Марет и Хауард на гърба на Андромеда, Лукса върху Аврора… но я чакай малко! Къде беше Туичтип? Грегор чу писък и видя горката Туичтип да виси, захапана за опашката, от устата на една змия.
— Давай, Арес! — изкрещя той и прилепът литни право към плъха. Грегор вдигна меча си, за да атакува, когато една опашка удари Арес през гърдите и ги запрати във въздуха. Бутс излетя от ръцете му
— Бутс! Не! — изпищя той. — Арес! Хвани я, Арес! — Но прилепът улови първо него.
— Лукса я улови! — извика прилепът, преди Грегор да успее да се преметне и да се измъкне от хватката му. — Лукса хвана нея и Темп!
— Влизайте в тунелите! — изкрещя Хауард, когато Андромеда профуча край тях. — В тунелите! — Седеше с изправен гръб върху прилепа, като се опитваше да придържа припадналия, окървавен Марет.
По повърхността на езерото се надигнаха пет-шест метрови вълни и се разбиваха в каменните стени. Плъховете, които не се бяха оттеглили достатъчно бързо в тунелите си, пищяха, попаднали в устата на змиите. Във въздуха летяха пръски от мощните удари на змийските опашки и всички бяха мокри до кости.
Грегор усети как Арес се гмурка. Спуснаха се във вълните и за миг остана под водата. Когато излязоха на повърхността, кашляше и беше объркан. Прилепът се бореше с нещо тежко. Издигнаха се във въздуха и Арес правеше резки маневри, за да избегне безбройните уста с щракащи зъби. После прилепът се устреми към една каменна стена, пикира и влязоха в един тунел.
Арес пусна товара си и рухна. Грегор се изтърколи от гърба му и се приземи на пода с глухо тупване. Зад тях в тунела светеше. Хауард бързо обработваше раните на лежащия на земята Марет, докато Андромеда висеше над тях. Единият крачол на Марет беше подгизнал от кръв. Пред него Грегор видя потръпващата купчинка мокра козина, която представляваше Туичтип. Кръв шуртеше от носа ѝ, който, изглежда, беше счупен, кървеше и остатъкът от опашката ѝ.
От входа на тунела се разнесе някакъв звук и Грегор насочи лъча на фенерчето си с надежда да види как Аврора пристига с Лукса, Бутс и Темп.
Вместо това видя три реда оголени зъби, устремени към тях.
