— Туичтип, при кой вход имаме по-добър шанс за оцеляване? — попита Марет.
— Има един в края на Халбата. Входът е точно над водата. Никой плъх не е влизал в него от години. Може да е забравен, а може би крие някаква опасност и плъховете го отбягват, макар че не мога да доловя каква може да е тя — каза Туичтип.
— Можеш ли да ни насочиш, щом влезем в Халбата? — попита Марет.
— Вече стигнахме — каза Туичтип.
Грегор щракна копчето на фенерчето си и останалите последваха примера му. Плаваха из нещо, което приличаше на гигантски кръгъл басейн. По върхността беше гладка и равна като огледало. Нямаше бряг; от всички страни над водата се издигаха
отвесни каменни стени. Стените бяха осеяни с отвори на тунели, някои — почти скрити под водата; други — на стотици метри над нея. Грегор видя, че в повечето дебне голям плъх.
Никой не помръдваше. Нито плъховете. Нито новодошлите. Цареше зловеща тишина. После отгоре се чу лек стържещ звук.
Пляс! Нещо падна от дясната им страна и във въздуха се вдигна фонтан от вода. Пляс! Пляс! Плъховете събаряха каменни блокове от тунелите и ги запращаха към водата отдолу.
— Е, това е глупаво. Падат далече от нас — каза Грегор. Вярно беше: каменните блокове изобщо не успяваха да стигнат до тях. Почувства се малко по-добре, като разбра, че плъховете предприемат такава безполезна атака.
Пляс! Пляс! Пляс! Пляс! Пляс!
Лукса се намръщи:
— Тук нещо не е наред.
Марет кимна:
— Да, не е типично за плъховете да пилеят енергията си за напразни атаки.
Очите на Хауард се отвориха широко и той започна да размахва ръце като обезумял.
— Вдигнете лодката! Хвъркачи! Вдигнете веднага лодката!
Туичтип скочи на крака почти в същия момент:
— Събуждат се! Събуждат се! Излитайте!
И в този момент Грегор се сети какво става. Плъховете не се опитваха да потопят лодката им с камъни — опитваха се да събудят змиите! Аврора и Андромеда хванаха предните въжета; Арес обви нокти около двете примки отзад. Повдигнаха лодката, измъкнаха я от водата и започнаха да кръжат.
— Накъде да летим? — попитаха трите прилепа.
Марет се обърна към Туичтип.
— Къде се намира тунелът?
— Ще ви кажа, ако не летите толкова бързо! — отвърна Туичтип. Прилепите описаха по-бавен кръг и тя посочи входа на един тунел срещу канала, през който бяха влезли. — Ето там! Онзи с форма на арка!
Грегор го улови в лъча на фенерчето си. Беше висок около два метра и можеше да се влезе само с плуване.
— Но той е наполовина под водата! Има ли изобщо дъно?
