Носът на Туичтип потрепваше неспирно.
— Ще бъдем там след минути. А Фотос Глоу-Глоу и Зап са си свършили работата. Плъховете ни чакат.
— Можеш ли да определиш колко са? — попита Лукса.
— Четирийсет и седем — каза Туичтип без колебание. — Дебнат в тунелите над Халбата.
— Какво е Халбата? — попита Грегор.
— Кръгла, обширна шахта, много дълбока, наполовина пълна с вода. Змиите спят на дъното ѝ каза Туичтип.
— Значи змиите са някакъв вид риби? — попита Грегор.
— Не, дишат въздух. Но могат да спят продължително под водата — каза Хауард.
Грегор се сети за алигаторите. Те също можеха да спят под водата. Надяваше се, че това не са гигантски алигатори — дори и нормално големите бяха достатъчно страшни.
— Подушвам го! — каза Туичтип. Надигна се на задни крака, като подпря предните на носа на лодката. — Подушвам Гибелния!
Чак до този момент Грегор изпитваше тайно слаба надежда, че са разбрали погрешно всичко. Че може би Гибелния беше някаква легенда, мит или нещо от този род, и плъховете разпространяват нарочно слуха, че той съществува. Но щом Туичтип можеше да го подуши…
— Сигурна ли си? — попита Грегор. — Искам да кажа, откъде знаеш, че е Гибелния, а не друг плъх?
— Подушвам белотата му — каза Туичтип. — Само по някой лек проблясък, тук-там. Намира се дълбоко в Лабиринта и между нас има много пластове камък. Но определено е там.
Грегор почувства нужда да се раздвижи. Закрачи нагоре-надолу в тясното пространство на лодката, с което разполагаше.
— Добре, значи какъв е планът? Искам да кажа, какво ще правим, като стигнем до тази Халка?
— Халба — поправи го Хауард. — В тунелите над Халбата има няколко входа към Лабиринта. Първоначалният ни план включваше да се вмъкнем тайно в някой от тях и да открием Гибелния. Но това беше, преди светливците да ни предадат.
— Дотук с План А. Какъв е План Б? — попита Гре гор. Настъпи дълга пауза. — Хайде де, всеки има План Б!
— С цялото ми уважение към членовете на съвета, Горноземецо, да се измисли какъвто и да е план за това пътуване беше трудна работа — каза Марет. — В Подземната страна, ако един план се провали, обикновено имаме два варианта, на които да се осланяме: да се бием или да бягаме.
— Да бягаме? — Тунелите пред тях бяха пълни с плъхове. Зад тях се намираше Водният път и един ствената суша беше онзи остров, гъмжащ от месояд ни насекоми. — Няма накъде да бягаме! — каза Грегор.
— Това опростява решението ни — каза Хауард и започна да раздава мечове.
