След като се погрижиха за Арес, Аврора и Андромеда се сгушиха до него и трите прилепа заспаха. Грегор се радваше, че Андромеда вече не отбягваше прилепа му. Може би беше осъзнала, че Аврора ще предпочете Арес пред нея и накрая ще остане сама. Каквато и да беше причината, Грегор смяташе, че точно сега Арес наистина имаше нужда от компания.
Марет беше зает да управлява лодката и Грегор и Лукса направиха всичко по силите си да се погрижат и за Хауард. Той още беше в безсъзнание. Приготвиха му легло, завиха го и се редуваха да слагат студени компреси върху отеклата му челюст.
— Дали да не го събудим? — попита Грегор.
Лукса поклати глава:
— Нека спи — предстои му цял живот да скърби за нея.
Този ден всички бяха много тихи. Прилепите спяха на пресекулки, Туичтип гледаше във водата, Марет управляваше лодката, Бутс и Темп си играеха, светулките си шепнеха на носа на лодката и не се оплакваха.
Грегор и Лукса седяха един до друг и наблюдаваха Бутс и Темп. Дълго време мълчаха. Грегор отново и отново изживяваше мислено ужасната смърт на Пандора и подозираше, че Лукса прави същото.
Накрая, сякаш не издържаше повече, Лукса проговори:
— Разкажи ми за Горната земя, Грегор — каза тя.
— Добре — съгласи се той: самият той отчаяно се нуждаеше от нещо, което да го разсее. — Какво искаш да знаеш?
— О, все едно. Разкажи ми… как минава един ден, от събуждане до заспиване — каза тя.
— Ами, най-различно, зависи кой си — каза Грегор.
— Тогава ми разкажи за един от твоите дни — каза Лукса.
И той ѝ разказа за последния ден, когато беше там горе, понеже той беше най-свеж в паметта му. Разказа ѝ, че е било събота и е нямало училище, как е помагал на госпожа Кормаки да приготви печени картофи, как е купил на Лизи книжката с кръстословиците, а после е завел Бутс да се пързаля с шейна. Не се задълбочи върху липсата на храна и болестта на баща си, тъй като при този спомен изпадаше в още по-силна тревога, а около тях се случваха достатъчно лоши неща. Наблегна на по-хубавите части от деня.
Лукса задаваше от време на време някой въпрос, обикновено ако той си послужеше с непозната дума, но през повечето време само слушаше. Когато той свърши, тя остана да седи замислено няколко минути. После каза:
— Иска ми се да видя снега.
— Трябва да дойдеш горе някой път — каза Грегор, а тя се засмя. — Не, наистина, трябва да дойдеш в Горната земя за един ден. Или поне за няколко часа. Там, където живея, е доста готино. Искам да кажа, не е дворец или нещо такова. Но Ню Йорк е друга история.
