— Гмурни се, Арес! — изкрещя Грегор. — Гмурни се във водата! — Отначало Грегор не беше сигурен, че прилепът го беше чул. — Гмурни се! — изкрещя пронизително той.
И точно когато мушиците започнаха да се събират над опашката на Арес, прилепът се гмурна във водата. Грегор не беше сигурен точно какво мислеше, че ще се случи, но изглежда понякога хората влизаха във водата, за да избягат от разни насекоми. Пчели и разни такива, във всеки случай. Ако Арес беше във водата, те не можеха да го изядат; дотам стигаше планът му. Беше в известен смисъл непълен, защото на Арес скоро щеше да му се наложи да излезе на повърхността, за да си поеме въздух. Оказа се обаче, че в крайна сметка Грегор се беше сетил за правилното решение, защото точно тогава рибите — всичките прекрасни риби! — изплуваха на повърхността и започнаха да пируват с мушиците. Роякът спря на място и се нахвърли в контраатака срещу рибите. Когато Арес се подаде на повърхността да си поеме въздух, мушиците го бяха забравили и бяха заети да се бият с нов враг и потенциално ядене.
— Хвъркачи! Въжетата! — нареди Марет и Аврора и Андромеда хванаха предното въже и повлякоха лодките. Арес ги настигна, хвана задното въже, лодката се вдигна във въздуха и скоро оставиха острова далече зад себе си. Марет ги накара да летят в продължение на няколко километра, преди да им позволи да спуснат лодката обратно във водата и да кацнат за почивка.
Арес пусна въжето си във водата, но не се присъедини веднага към тях. Започна да се гмурка във вълните и накрая, след двайсетина минути, се появи мокър, изтощен и треперещ.
— Мушиците — обясни той. — Някои се бяха впили в мен и ме хапеха. Мисля обаче, че вече ги удавих всичките.
— Добре ли си? — попита Грегор, като го потупа непохватно.
— Да, всичко е наред — каза Арес. — Имам само няколко малки рани. Не като… — Той прекъсна, ми всички знаеха кого има предвид.
Грегор подсуши Арес с кърпа. Лукса му помота да провери черната козина сантиметър по сантиметър и да намаже с лекарство навсякъде, където мушиците бяха отхапали късчета от плътта на Арес. Макар че намериха много рани, Арес се оказа прав: беше оставил всички насекоми във водата.
— Беше добра, Горноземецо. Идеята ти да се гмурна — каза Арес.
— Да, беше много находчиво да се сетиш, че рибите ще тръгнат след мушиците — каза Лукса.
— Всъщност не бях обмислил всичко чак до тази част с рибите — призна Грегор, — но определено се радвам, че бяха там.
