Решиха Пандора да направи бърз разузнавателен полет, за да огледа мястото по-отблизо. Тя литна и скоро беше над острова. Бързо го обиколи и докладва на прилепите с високи пронизителни звуци, които останалите дори не можеха да чуят.
— Казва, че е безопасно — съобщи Арес. — А мушиците са още по-вкусни от сините мухи.
— Е, защо да не похапнете — каза Марет. — Но само по двойки. Не искам всички да се отдалечавате от лодката едновременно. Можеш да отидеш с нея, Арес. После ще отидат Аврора и Андромеда.
Грегор вдигна Бутс, за да може и тя да гледа. Не всеки ден се случваше да видиш вулканичен остров в подземен океан.
„Защо пък да не го разгледаме, ако е напълно безопасно”, помисли си Грегор.
Но не беше.
Арес почти беше стигнал до острова, когато се случи. Черен облак избухна от джунглата и обгърна Пандора. Тя нямаше време да реагира. В един миг се стрелкаше наоколо и ядеше мушици, а в следващия вече я ядяха те. За по-малко от десет секунди оглозгаха гърчещия се прилеп до кости. Белият ѝ скелет увисна за миг във въздуха и падна с трясък в джунглата.
После едно озадачено гласче до ухото на Грегор попита:
— Къде пи’еп?
— Пандора! — изкрещя Хауард ужасено. — Пан! Той се прехвърли през борда на лодката и се готвеше да се гмурне във водата, когато Марет го дръпна рязко обратно долу.
— Пусни ме, Марет! Ние сме клетвени съюзници! — възкликна Хауард и започна да се мята буйно и хватката на Марет.
— Свършено е с нея, Хауард! Не можеш да ѝ помогнеш! — каза Марет.
Но Хауард беше неспособен да приеме това. Изви се, изтръгна се от ръцете на Марет и пак тръгна към борда на лодката. Марет го сграбчи за ръката, обърна го и с един юмручен удар го повали в безсъзнание. Лукса улови Хауард, залитна под тежестта му, но успя да смекчи падането.
Междувременно, Арес, чийто пръв порив беше да влезе в рояка, за да помогне на Пандора, направи рязък завой на сто и осемдесет градуса и полетя с всичка сила към открито море. Облакът от мушици, който беше само на половин метър от него се издигна във въздуха и започна да го преследва. Колкото и бързо да летеше, облакът го следвани неотлъчно.
Грегор почувства как го връхлита същата паника, която Хауард беше изживял няколко мига преди това.
— Арес! — изкрещя той. — Побързай! Точно зад теб са! — Чувстваше се толкова безпомощен. Не можеше да скочи във водата да спаси прилепа си. Щеше да е безсмислено, а и във всеки случай Марет щеше просто да нокаутира и него. Но дори да успееше да стигне до Арес, как щеше да спре рояк месоядни мушици? „Мисли, Грегор!”, каза си той. „Какво можеш да направиш?” Роякът вече настигаше Арес. Черният край почти докосваше опашката му. Щяха да го изядат! Щеше да бъде погълнат от насекомите и скелетът му щеше да падне във водата и… и… — чакай малко! Сети се!
