— Не са големи — каза Арес. — Всъщност са миниатюрни.
Грегор се поуспокои.
Но само докато Аврора не добави:
— Обаче са милиони.
— Можеш ли да ги разпознаеш, Пандора? — попи та Хауард.
Прилепът поклати глава:
— Не, най-много приличат на мушиците, на които попаднахме на Мидения остров. Но тези имат различен глас.
— Какви бяха мушиците? — попита Грегор.
— О, бяха съвсем безобидни. Малки, колкото главичка на топлийка и въпреки че много хапеха, не нанасяха трайна вреда — каза Хауард.
— И бяха много вкусни — добави Пандора. — Доста приличаха на онези, сините мухи.
Този коментар, изглежда, събуди интереса на всички прилепи. Каквито и да бяха тези сини мухи, Грегор имаше чувството, че според прилепите са безкрайно по-вкусни от суровата риба.
— Може би е добре да прелетя над острова и да огледам. Ще си хапнем хубаво, ако приличат на сините мухи — каза Пандора.
На Марет не му се искаше да я пусне, но Хауард смяташе, че всичко ще бъде наред.
— Ако са само някакви мушици, какво могат да ни навредят?
— Не бих отишъл, не бих — обади се Темп, но никой не се вслушваше особено много в него.
— Защо не, Темп? — попита Грегор. — Знаеш ли що за насекоми са това?
Темп не знаеше. Или ако знаеше, не можеше да го изрази ясно.
— Насекоми лоши — беше всичко, което можа да каже.
— Ето го! — възкликна Лукса внезапно и островът изникна от тъмнината. Виждаше се на светлината на малък вулкан, който с бавно клокочене изхвърляше лава. Лавата се разделяше на два потока и се влива ще във водата със съсък. Местата, които не бяха на пътя на лавата, приличаха на джунгла с гъста pacтителност и лиани. Грегор предположи, че сигурно разчитаха на светлината от лавата, тъй като друга нямаше. Или може би им стигаше само топлината ѝ. Баща му беше му разказвал нещо такова — как са открили растения, които могат да виреят без светлина, ако има топлина. Е, каквото и да използваха, тези растения се справяха чудесно.
После се разнесе жужене. Цялото място вибрираше от невидим живот. На Грегор не му харесваше. Знаеше, че на Темп също не му харесва. Но другите долноземци, изглежда, бяха любопитни да видя т новия остров.
— Струва ми се жалко да го подминем, без изобщо да го разгледаме — каза Хауард. — Можем да съберем сведения, които ще помогнат на бъдещите пътешественици.
А и беше невъзможно да удържат Пандора.
— Да, наш дълг е поне да установим дали е под ходящо място за почивка. Някои от по-силните ни хвъркачи могат да предприемат пътуването, ако знаят, че могат да кацнат тук.
