Грегор седна на импровизираното легло. Бутс се покатери на скута му и се прозя широко:
— Спинка ми се.
— Да, и на мен. Хайде да затворим очички, искаш ли? — Бутс се сгуши в здравата му ръка и двамата се завиха с одеялото.
— Затво’им очички — каза Бутс и заспа.
Грегор не си беше направил труда да ѝ сложи пак спасителната жилетка. Едва ли щеше да заспи с нея. Но какво щеше да стане, ако попаднеха на друга сепия, водовъртеж или нещо такова?
— Хей, Арес — обади се той. — Ако пак се случи нещо лошо, искам да ми обещаеш…
— Какво да ти обещая? — попита прилепът.
— Спаси Бутс. Искам да кажа, спаси я, преди да спасиш мен. Знам, че сме клетвени съюзници и тъй нататък, но вземи първо нея — каза Грегор.
Арес обмисли молбата за миг.
— Ще спася и двама ви.
— Но ако трябва да избираш един от нас, избери Бутс — каза Грегор. Отговор не последва. — Моля те, Арес.
Прилепът въздъхна.
— Ще спася нея преди теб, ако трябва да избирам, щом такова е желанието ти.
— Това е желанието ми — каза Грегор и заспа спокойно. Чувстваше се по-добре, като знаеше, че Арес също е тук и бди над Бутс. Може би те с Арес и, разбира се, Темп, заедно можеха да я опазят.
Часове по-късно, когато се събуди, Грегор усети нечие топло тяло, притиснато към крака му. С усилие измъкна ръката си, която се бе вдървила, изпод главата на Бутс, надигна се и седна. На светлината на Фотос Глоу-Глоу видя, че Туичтип се е притиснала към него. Леко се сепна от изненада и тя отвори очи.
Туичтип придоби смутено изражение и отскочи на около десет сантиметра от него — толкова, колкото позволяваше тясното пространство в лодката. Точно тази реакция накара Грегор да си помисли, че тя не се беше притиснала случайно до него насън. В някакъв момент нарочно се беше сгушила до крака му. А това го наведе на друга мисъл. Колко ли бе жадувала Туичтип за контакт с друго същество, за да се облегне на него? На един човек? Човек, от чиято миризма ѝ прилошаваше? Сигурно до краен предел. Всичките тези години живот в Мъртвата земя я бяха изпълнили с отчаян копнеж да докосне каквото и да е топло същество. Дори него.
Побърза да я измъкне от неловкото положение.
— Хей, извинявай. Сигурно насън съм се завъртял, без да искам.
— Трудно е да се избегне — каза Туичтип. — В лодката има толкова малко място.
— Да — каза Грегор и се огледа. Марет беше на кърмата и управляваше лодката. Андромеда стоеше на пост до него. Фотос Глоу-Глоу беше кацнал на носа и от време на време променяше цвета на задницата си. Всички останали спяха дълбоко.
