Грегор си помисли да си легне отново да спи, но се чувстваше твърде напрегнат. А и сега може би моментът беше подходящ да поговори с плъха. Опита се да измисли как да подхване разговора, но Туичтип сама го започна.
— Знам, че ги накара да ме спасят — каза Туичтип.
— Ами, аз, един вид, поех инициативата — каза Грегор, защото не искаше тя да разбере с каква готовност останалите щяха да я оставят да умре.
Но тя и без това знаеше.
— Рипред имаше право за теб. Каза, че не мога да съдя за теб така, както бих съдила за другите хора.
— Това е интересно. Струва ми се и Викус ми каза нещо подобно за Рипред — каза Грегор. Тази тема го караше да се чувства неудобно. — Е, от колко време живееш сама?
— Три-четири години — каза Туичтип.
— Защо те прогониха? Другите плъхове. След като за тях мирисът е толкова важен, сигурно би трябвало да си прочута с умението си — каза Грегор.
— В определен смисъл бях, за известно време. После се сетиха, че мога да подушвам тайните им и никой не искаше да съм близо до него — каза Туичтип. — Мога да подуша и твоите.
— Моите тайни? Какво например? — попита Грегор. Опита се да се сети какви ли са тайните му. Навремето изчезването на баща му беше нещо като тайна или поне нещо, за което нямаше желание да говори. Но с това беше свършено. Разбира се, сега Подземната страна беше тайна. Но само в Горната земя. Какво ли имаше предвид?
Туичтип проговори толкова тихо, че Грегор едва я чу:
— Знам какво се случва, когато се биеш.
Грегор беше слисан. Но тя беше права, това беше тайна. Не беше казал на никого как всъщност не можеше да си спомни какво се случва, щом започ неше да размахва меч. Но не се издаде.
— Какво се случва, когато се бия? — попита хладно той.
— Не можеш да спреш. Излъчваш определен мирис. Подушвала съм го само един-два пъти преди. Ние, плъховете, си имаме име за някой като теб. Ти си рейджър — каза Туичтип.
— Рейджър? Какво значи рейджър? — попита Грегор. Звучеше като някой, който често изпада в сид на ярост.
— Това е особен вид боец. Те се раждат с големи умения. Докато други може да се обучават с години, за да овладеят бойните умения, един рейджър е роден убиец — каза Туичтип.
Това беше абсолютно най-ужасното нещо, което можеше да чуе за себе си.
— Аз не съм роден убиец — отвърна сподавено той. Сети се за пророчествата на Сандуич, как те го наричаха воин, как от него се очакваше да убие Гибелния. — Това ли си мислят всички? Че съм някаква машина за убиване?
