— Шшт. Много шумен. Ти като Фо-Фо — чу Грегор гласа на Бутс.
— Казвам се Фотос Глоу-Глоу! — обади се оскърбен глас от съседната лодка.
— О, я млъквай, Фо-Фо — рече Туичтип и Грегор Трябваше да се престори, че кашля, за да прикрие смеха си.
Крачетата на Бутс изтопуркаха до главата на Грегор. Тя се надвеси, като го гледаше отгоре надолу.
— Ей, здасти!
— Здрасти и на теб — каза Грегор. — Какво става, Бутс?
— Аз мие п’ъсти. Пфу! Аз закусва. Два пъти — каза Бутс, като вдигна четири пръста. Клекна и притисна нос в челото му, така че очите им примигваха едни срещу други отгоре надолу. — Виждам те — каза тя.
— И аз те виждам — каза Грегор.
— Чао — каза Бутс и заприпка към другия край на лодката.
Грегор с усилие се надигна и седна. Болеше го цялото тяло, сякаш беше болен от грип. Облегна се на борда на лодката и погледна превързаната си ръка.
— Е, как изглежда под превръзката?
— Не е гледка за хора със слабо сърце — каза Марет. — Можеш да благодариш на Хауард, че ти спаси ръката.
— Спасил я е? Щели сте да я отрежете? — попита Грегор, като инстинктивно я придърпа по-близо.
— Нямаше да имаме избор, ако отровата се разнесеше по-нататък, но Хауард успя да я изсмуче от раните — каза Марет.
— Ъх, гадост. Благодаря, Хауард — каза Грегор, като сгъна предпазливо пръсти. Лукса му се намръщи. — Какво? Смукал е отрова от ръката ми! И не мога да кажа едно „благодаря”?
— Обучен съм да оказвам помощ във вода. Заклел съм се да спасявам всеки в опасност, свързана с вода — каза Хауард.
— Ако братовчед ми беше внимавал онази нощ, нямаше да има нужда да си толкова благодарен каза Лукса.
Грегор си спомни как се събуди, видя пипалото.
— Не, аз бях виновен. Трябваше да стоя на пост и… и заспах. — Срамуваше се да го признае, но не беше честно да остави Хауард да поеме вината.
В продължение на минута всички мълчаха, после се обади Марет:
— Вероятно пак щяха да ни нападнат. Но е изключително важно да оставаш буден, когато си на пост. Не само собственото ни оцеляване, а и оцеляването на много хора зависи от това пътуване.
Значи беше още по-лошо, отколкото си мислеше Грегор.
— Съжалявам, бях уморен, но мислех, че ще мога да остана буден.
— Умението да стоиш на пост е нещо, което се учи.
— Има дребни хитрости, с които да държиш ума си буден. Ще ги научиш — каза Хауард. Но Лукса и Марет не казаха нищо и Грегор разбра, че за тях това, което беше направил, е непростимо. Хауард идваше от Извора; там не беше толкова опасно. Лукса и Марет се бяха сражавали с твърде много плъхове, за да го оставят да се измъкне толкова лесно.
