Светулките похапнаха с апетит, въпреки че току що бяха яли.
След като всички се нахраниха, Марет свали платната и върза носа с въже към кърмата на лодката на Хауард.
— С Хауард ще се редуваме да управляваме пред ната лодка, докато останалите спят. Но някой тряб ва да стои на пост и светливците ще се редуват да светят през цялото време.
— Зап ще поеме първата смяна — каза Фотос-Глоу Глоу. — Моята светлина изисква повече енергия.
— Това е лъжа! — нададе вой Зап. — Аз мога да правя само един цвят, но усилието е същото. Kaзва го само за да получава повече храна и по-малко работа!
— Фотос Глоу-Глоу ще поеме първата смяна каза Туичтип. — Или ще му накъсам крилете на панделки. — Това уреди въпроса. — Кой иска да стои на пост с него?
— Много сме и можем да се сменяме горе-долу на всеки два часа — каза Марет.
Грегор беше капнал от умора, но никак не му харесваше мисълта да го събудят след час-два сън и после да се наложи да стои на пост, затова доброволно пое първата смяна.
В челната лодка Хауард зае мястото си до руля. Прилепът му сгъна криле, за да спи. Туичтип, която почти не беше помръднала, откакто тръгнаха от Регалия, затвори очи. Меката жълта светлина на 3ап избледня и тя захърка.
Грегор свали спасителната жилетка на Бутс, уви я удобно в едно одеяло и я настани до Темп в задната част на лодката. Арес кацна до тях. Марет се изтегна на пода, с Андромеда до него. Фотос Глоу-Глоу нагласи „лампичката” си на спокойна неподвижна оранжева светлина и застана на носа, на няколко метра пред Марет, осветявайки пространството между лодките.
Грегор седна върху купчина провизии и отпусна ръка през борда на лодката. Беше тихо, с изключение на лекото плискане на вълните, тихото дишане и хъркането на светулките. Поклащането на лодката действаше хипнотично. Усещаше клепачите си натежали като олово.
Почти не беше спал от дни… плъховете преследваха Бутс… може би можеше просто да отпусне глава на рамото си… трябваше да убие Рипред… не, Гибелния… трябваше да убие Гибелния… от колко нощи беше тук долу?… трябваше да убие някого…
Усети как студената ръчичка на Бутс го хваща за китката.
— Какво има, Бутс? — промърмори той. Тя стискаше. Стискаше силно. — Какво? Одеяло ли ти трябва?
Опита се да си издърпа ръката. Пръстите ѝ се впиха по-дълбоко, пропълзяха нагоре и сега наистина болеше, истинска болка. Грегор рязко отвори очи. Бутс спеше кротко до Темп, на метри от него. Той погледна настрани.
Около ръката му се бе обвило слузесто червено пипало.
