— Механични. Той е човек. Имал е самолет. Това е машина, която лети. Сега хората прелитат през океана непрекъснато, с грамадни самолети, но не и по времето на Линдбърг — каза Грегор.
— Той е прочут в Горната земя, така ли? — попита Apec.
— Да, искам да кажа, бил е прочут. Вече е мъртъм, но е бил много прочут. И хората му се ядосали. Заради нещо, свързано с война — каза Грегор, несигурен за тази част. Имаше и нещо тъжно, за някакво бебе. Но и това не можеше да си спомни точно.
Грегор извади свитъка с Гибелното пророчество и го разгъна.
УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,
ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.
Пусна го и свитъкът се затвори рязко. Поглед на Бутс, която тихичко пееше „Карай своята лодка”, докато барабанеше по черупката на Темп. Беше някак толкова съвършена, по начина, по който са съвършени малките деца. Толкова невинна. Как някой би решил какъвто и да е проблем, като я убие. И въпреки това, Грегор знаеше, че в този момент пълчища плъхове претърсваха Подземната страна, за да направят точно това.
— Плъховете могат ли да плуват? — попита Грегор, като надникна във водата.
— Да, но не толкова навътре, колкото сме ние. Тук плъховете не могат да я стигнат — каза Арес, проследил мислите му.
Но в крайна сметка щеше да им се наложи да слязат на суша. И там щеше да бъде Гибелния.
— Някога убивал ли си плъх? — попита Грегор.
— Не и сам. Заедно с Хенри, да. Летях, докато той държеше меча — каза Арес.
Тогава Грегор си спомни, че беше видял плъха Фангор да загива от меча на Хенри, там на кристалния бряг. Но споменът беше доста неясен.
— Как се прави? Искам да кажа, къде точно е най-добре да… къде го намушкваш? — Усещаше по странен начин думите в устата си.
— Вратът е уязвим. Сърцето също, но трябва да минеш през ребрата. През очите до мозъка. Под предния крак има една вена, която кърви обилно. Ако го уцелиш в корема, може и да не го убиеш мигновено, но плъхът вероятно ще умре до няколко дни от инфекция — каза Арес.
— Разбирам — каза Грегор. Но не разбираше. Не можеше наистина да си представи, че ще извърши такова нещо. Да убие гигантския бял плъх. Всичко това му се струваше нереално.
— Има ли проблем, ако те яздя? Или трябва да съм на земята? — попита Грегор.
— Ще бъда там, ако изобщо е възможно — каза Арес.
— Благодаря — каза Грегор. — Съжалявам, че те забърках в тази каша.
— Но пък ме измъкна от друга — отбеляза Арес. И спряха дотук.
Марет обяви почивка за вечеря и раздаде храна.
