— Само се опитаха? — попита Грегор.
— Не са много добри бойци и се уморяват бързо. Така че накрая се обсипаха с взаимни обвинения в измама и се предадоха. После се цупиха няколко дни — каза Марет.
— Наистина ли ни трябват? — попита Грегор.
— За съжаление, да — каза Марет.
Дори Бутс, която се беше настанила на пода на лодката, и търкаляше една топка заедно с Темп, изглежда се подразни от новодошлите.
— Фо-Фо, много шумно! — заяви тя, като подръп на едното му крило. — Шшт, Фо-Фо!
— Фо-Фо? Фо-Фо? Аз съм мъжки, казвам се Фотос Глоу-Глоу и няма да отговарям на никакво друго име! — заяви Фотос Глоу-Глоу.
— Тя е съвсем мъничка. Не може да каже „Фотос Глоу-Глоу” — обясни Грегор.
— Е, тогава не разбирам какво говори! — заяви светулката.
— Позволи ми да преведа — обади се Туичтип, без дори да си прави труд да помръдне. — Тя каза, че ако не престанеш с неспирното си дърдорене, големия плъх, който седи в лодката до теб, ще ти откъсане главата.
Тишината, която последва, беше блажена. Грегор определено изпита приятелски чувства към Туичтип и реши, че няма да има абсолютно нищо против да пътува в една лодка с нея.
Навлязоха далече навътре във Водния път. Угасиха факлите, когато пристигнаха светливците, а тяхното сияние осветяваше само най-близкия участък.: Грегop включи за миг най-хубавото си фенерче и го завъртя наоколо. Отникъде не се виждаше суша.
Излезе вълнение. И дори почти истински бриз. Марет и Хауард вдигнаха копринени платна върху мачтите и насочиха вниманието си към управлението на двете лодки. Прилепите им се настаниха удобно един до друг и задрямаха. Грегор забеляза, че Арес не се присъедини към тях. На първата мисия всички прилепи се събираха да спят заедно след полетите. Но може би сега Арес не беше добре дошъл.
— Хей, Арес, знаеш ли колко време ще ни отнеме да стигнем до Лабиринта с тази лодка? — попита Грегop.
— Най-малко пет дни — каза Арес. — Ако летяхме, можехме да успеем за по-малко време, но се смята, че твърде малко прилепи могат да се справят с пътуването. Никой дори не е опитвал.
— Бас държа, че ти можеш да се справиш — каза Грегор. И наистина го мислеше. Хенри не беше избрал Арес само защото Арес обичаше да нарушава правилата; освен това прилепът беше впечатляващо силен и бърз.
— Канех се да опитам някой ден, за да видя дали мога да го постигна — призна Арес.
— Като Линдбърг. Той е първият човек, прелетял сам през Атлантическия океан — каза Грегор.
— Имал е криле? — попита Арес.
