— На дълги пътувания не можем да носим достатъчно гориво, за да си осигуряваме светлина. Затова наемаме светливци да ни помагат — каза Марет. Би трябвало да са тук след малко — да, виж… вече идват.
Грегор се вгледа в тъмнината и забеляза две точици светлина. Те изгаснаха, а после светнаха пак, този път по-близо. Примигващата светлина продължи да се приближава, той успя да различи силуетите на летящи насекоми. Когато двете грамадни буболечки кацнаха на носовете на лодките, вече бешe разбрал какво са.
— О, това са светулки! — възкликна той. В семейната ферма на баща му във Вирджиния те летяха нощем в покрайнините на гората. Проблясващите им светлинки придаваха на цялото място вълшебен вид. Високите около метър същества, кацнали на лодката, не бяха и наполовина толкова пленителни. Но трябваше да признае, че щом задниците им светнаха, излъчваха страхотна светлина.
— Привет, светливци — поздрави ги Марет с поклон.
— Привет на всички — изрече една от светулките с висок и невероятно жаловит хленчещ глас. — Аз съм мъжки, казвам се Фотос Глоу-Глоу, а тя е Зап.
— Мой ред беше да направя представянето — изхленчи Зап. — Фотос Глоу-Глоу го направи миналия път.
— Но и двамата знаем, че, като мъжки, аз съм по привлекателен на вид за хората — заяви Фотос Глоу Глоу: задницата му проблясваше във всевъзможни примигващи цветове. — Зап може да прави сами един цвят, и то жълт.
— Мразя те! — изпищя Зап.
И Грегор разбра, че това щеше да бъде най-дългото пътуване в живота му.
Грегор нямаше навик да си гризе ноктите, но започна да го прави около пет минути след пристигането на светулките. Бяха направо непоносими! Спореха къде ще седнат, спореха кой да поеме първата смяна, спореха дори чий слуга ще бъде Темп, тъй като той очевидно беше само някакъв си незначителен пълзливец, докато хлебарката проговори с нетипична решителност:
— Само на принцесата, Темп служи, само на принцесата.
Марет се опита да ги нахрани, за да отвлече вниманието им, но те взеха да се обвиняват взаимно, че имат лоши маниери на хранене.
— Трябва ли да говориш с пълна уста, Зап? — оплака се Фотос Глоу-Глоу. — Това ми убива апетита.
— Казва го този, който току-що седна в млякото си! — възкликна Зап и явно го засегна, защото задницата му стана яркочервена от възмущение и той се задоволи да дъвче мълчаливо една гъба в продължение на поне трийсет секунди.
— Винаги ли са такива? — прошепна Грегор на Марет.
— Всъщност тези двете не са толкова лоши, колкото някои други, с които съм пътувал — прошепна Марет. — Веднъж видях как две се опитаха да се бият до смърт за парче торта.
