Грегор си помисли, че тя е можела поне да спори по въпроса. Може би дори Лукса не изгаряше от желание да преследва Гибелния. И все пак, това го ядоса донякъде.
— Е, тогава, кой отива? — попита Грегор.
— Ами, първо е редно да научиш, че не липсваха доброволци — каза Викус, сякаш за да увери Грегор, че със сигурност ще си изкарат хубаво. — Но свободните места бяха твърде ограничени. Освен самия теб, Арес, Бутс, Темп и Туичтип, изпращаме Марет и Хауард и техните прилепи.
— Хауард ли? — каза Грегор. Много харесваше Марет, но не искаше братовчедът на Лукса да идва с тях. Хауард беше част от групата от Извора, а и кой знае дали изобщо някога бе виждал плъх — с изключение на мъртвия на брега?
— Освен че е наистина отличен боец, той е и много опитен в пътуванията по вода — каза Соловет. Имахме голям късмет, че посещението му съвпадна с твоето.
— Аха — каза Грегор. — Значи и Рипред няма да идва? — Никой не му създаваше по-голямо усещане за сигурност от Рипред… когато не се чудеше дали големият плъх няма да го убие.
— Тази сутрин замина за Мъртвата земя — каза Викус. — О, виждам, че лодките са натоварени! Най-добре е вече да потегляте!
Арес кацна до тях.
— Реката е прекалено опасна. Ще летим до Водния път, а после ще се качим на лодките.
— Все едно, радвам се, че идваш и ти — промърмори Грегор, като изгледа ядосано Лукса, а после така и така беше започнал — и Викус.
Качи се на гърба на Арес, а Дулсет вдигна Бук и му я подаде, като изпъшка леко от тежестта ѝ.
— О, Бутс, много си пораснала!
— Аз го’ямо момиче! Аз язди пи’еп! Аз язди пи’еп! — изписка възхитено Бутс, като скочи пред Грегор.
По време на първото пътуване Грегор я беше носил в раница, но тя вече ставаше твърде едра за това, особено със спасителната жилетка.
— Темп язди също! — заяви Бутс. Хлебарката дотича при тях: обемистата спасителна жилетка спъвашe донякъде движенията му.
Туичтип се вмъкна в една от големите лодки и легна в средата. После подаде нос над борда и се опита да долови ветреца, който повяваше над реката. Грегор изпита пристъп на съчувствие към плъха. Това пътуване я правеше още по-нещастна от самия него.
Две групи прилепи вдигнаха с въжета натоварените лодки и полетяха надолу по реката. Арес литна след тях, а Грегор здраво обви ръце около Бутс. Пътят вече му беше познат — избледняващите светлини на Регалия, блещукането, когато прелетяха над кристалния плаж, където за пръв път се беше сблъскал с плъховете, и накрая — огромната шир на Водния път.
