Грегор си помисли, че в това има логика, тъй като Полетът по течението на реката сигурно беше най-бързият начин да стигнат до Водния път. Но когато пристигна пристанището, видя група долноземци да товарят две лодки, окачени на въжета на нивото на дока над реката. Бяха дълги и тесни и му заприличаха на лодките, които беше виждал в музея — като онези, които индианците бяха използвали преди стотици години. Към дъното на всяка обаче беше прикрепена голяма сива триъгълна перка — истинска рибешка перка, — която сигурно беше от огром на риба-меч или нещо подобно. Към бордовете на лодката бяха привързани с ремъци още перки, кои то можеха да се изпъват и прибират хоризонтално, когато се наложеше. В задната част на всяка лодка беше прикрепена закривена кост, която служеше за рул.
— За какво са лодките? — попита той Викус, кой то надзираваше товаренето. — Няма ли да вземаме прилепите?
— А, да, но Водният път е обширен и предлага твърде малко гостоприемни места за почивка Никой прилеп не е достатъчно издръжлив, за да го прекоси, така че голяма част от пътуването ни трябва да бъде по море — каза Викус.
Грегор не знаеше много за плаването с лодки, освен че в сравнение с летенето беше бавно. Щеше да им отнеме цяла вечност да стигнат до Гибелния по вода.
Точно тогава Туичтип се промъкна на дока. „страхотно”, помисли си Грегор. „Бас държа, че на края ще се падна в една лодка с побъркания плъх" Дулсет му помогна да пристегне спасителната жилетка на Бутс. Всъщност жилетката беше прекалено голяма, но я закопчаха с колана колкото можаха по-добре. Грегор не беше сигурен какво да прави с втората жилетка — умееше да плува доста добре, — докато не видя Темп да трепери на ръба на дока, гледайки към бурната река отдолу.
— Хей, Темп, с нас ли идваш? — попита той.
— Викус казва, че може, казва — рече Темп. Така че Грегор му сложи допълнителната жилетка. Насекомото му позволи, защото принцесата също носеше жилетка, и защото Грегор успя да му обясни, че тя ще му помогне да се задържи над водата.
Той пристегна Темп в жилетката, изправи се и видя Лукса, Соловет, Марет и Хауард да излизат от двореца. Лукса и Соловет носеха рокли, не дългите панталони, с които бяха пътували преди.
— Чакай малко — ти идваш с нас, нали? — обърна се Грегор към Лукса.
— Не, Грегор, не мога. Позволиха ми да дойда с вac на първата мисия само защото Сивото пророчество го изискваше. Решиха, че тази е ненужно опасна за една кралица — каза Лукса, като хвърли поглед към Викус.
