Грегор Горноземеца | страница 41

Гибелния. Рипред беше казал нещо за Гибелния.

— Имаш предвид… пророчеството? — попита Грегop, объркан.

— Викус не ти ли каза? Наричаме белия плъх „Гибелния” — каза Нериса. — Знаеш ли какво означава това?

— Не точно — призна Грегор.

— Означава „мор” — каза Нериса.

E, голяма помощ, няма що. Мор.

— Още не ми е ясно — каза Грегор.

— Бедствие, нещастие. — Нериса търсеше по лицето му признаци, че е разбрал. — Нещо много лошо — каза тя накрая.

— О, разбрах те — каза Грегор. — Ами, да, плъхът. Викус казва, че аз съм заплаха за него, или нещо такова. От мен се очаква да ви помогна да го убиете. Нериса изглеждаше смутена.

— Да ни помогнеш? О, не, Грегор, ти трябва да угасиш светлината му. Виж, написано е тук. — Пръстите ѝ бързо преминаха по един ред на стената.

Когато снощи Викус разтълкува пророчеството, Грегор не можеше да мисли за друго, освен че плъховете искат да убият Бутс и не се беше съсредоточил особено много върху този ред. А и Викус не се беше впуснал в обяснения. За долноземците думата „светлина” беше равнозначна на думата „живот” следователно, когато кажеха „да угасиш светлината на нещо“, имаха предвид да го убиеш. Мисията беше да убият Гибелния. Грегор знаеше това. Но беше предположил, че долноземците ще изпратят на него много войници. Обучени войници.

Думите отекваха в ума му:

Грегор започна да изпитва много лошо предчувствие:

— О, човече! — възкликна. — Искаш да кажеш, че има някакъв грамаден бял плъх… и вие очаквате aз да… сам… искаш да кажеш, че от мен се очаква да…

— Да го убиеш, Грегор — каза Нериса. — Гибелния трябва да загине единствено от твоята ръка.

Може би човек няма нужда да спи. Може би сънят е нещо, към което хората привикват и си мислят, че им е нужен, но всъщност могат да живеят без него. Грегор се надяваше да е така, защото въпреки че беше напълно изтощен, току-що беше прекарал нощта, без да мигне.

Най-вече се опитваше да си представи големия бял плъх, който се очакваше да убие сам. Плъх, много по-едър и вероятно по-силен от Рипред. Затова Грегор предполагаше, че Гибелния беше поне два пъти по-висок от него и вероятно тежеше, о, сигурно девет-десет пъти повече. Много важно, че Грегор можеше да уцели цял куп „кървави топки”. Това същество щеше да го смачка като муха.

Разбира се, Викус не се беше впуснал в никакви подробности по въпроса. По същия начин не бе отделил много време да коментира факта, че четирима от дванайсетте участници в мисията ще бъдат мъртви, когато сивото пророчество се сбъдне. Умееше да заобикаля проблемите, с които смяташе, че Грегор не би могъл да се справи. Колко ли време щеше да отлага, преди да му каже, че трябва сам да убие Гибелния? Възможно най-дълго. Грегор си представи как зяпва от ужас при вида на точещия лиги бял гигант, докато Викус го потупва по рамото и подхвърля бодро: „О, да, и, между другото, според Сандуич, ще трябва да го убиеш съвсем сам. Хайде, действай!”