Грегор си спомни времето, когато стоеше в Сентрал Парк, само преди малко повече от ден, и когато най-голямата му тревога беше как да купи коледни подаръци. Без нищо от рода на пророчествата на Сандуич, което да преобърне целия му свят.
Подпря брадичка върху другата си ръка и се опита да се съсредоточи върху неясната глъчка от гласове около каменната маса. Викус беше организирал среща на съвета, за да обсъдят пътуването на Грегор за откриването и убиването на Гибелния. Съветът се състоеше от група възрастни долноземци, които щяха да управляват временно Регалия, докато Лукса навърши шестнайсет и стане достатъчно голяма да поеме управлението.
Единственият въпрос, по който членовете на съвета бяха единодушни, беше че Грегор трябва да потегли възможно най-скоро. Тъй като плъховете знаеха, че Грегор и Бутс отново са в Подземната страна, със сигурност щяха да вземат допълнителни мерки, за да скрият Гибелния и да проследят и заловят сестра му.
Очевидно шпионите на Регалия също имах, съвсем пресни сведения и току-що бяха обградили един район, където смятаха, че се крие белия плъх. Макар никой от тях да не беше видял личим създанието, източниците им сочеха, че то ce намира на място, наречено Лабиринта. Думата не говореше нищо на Грегор, но Арес му прошепна, че „лабиринт” означава „плетеница“. Пред погледа му >; бързо се мярнаха Лизи и нейната книжка с ребуси. Тя щеше много по-добре от него да се оправи в една плетеница от тунели. Споменът за Лизи го подсети за останалите от семейството му, които го чакаха горе и се чудеха какво става, и мисълта беше непоносима.
— Да, да тръгваме. Колкото по-скоро, толкова по-добре! — заяви Грегор и всички го погледнаха изненадано, защото това беше първото нещо, което беше казал цяла сутрин, а в момента съветът обаждаше по кой маршрут да стигне до Лабиринта.
Разгледаха няколко възможни маршрути, които минаваха през мрежата от тунели на Подземната страна, но решиха, че всички са прекалено опасни. Макар хората да контролираха много по-голям район от Подземната страна, отколкото преди войната, Лабиринтът се намираше в един отдалечен край на земята на плъховете. Толкова отдалечен, чe повечето плъхове дори не стъпваха там. Но ако криеха там Гибелния, мястото със сигурност се охраняваше.
— Тогава остава Водният път — каза Викус намръщено. — Не е идеално, но е най-малко опасният.
— А змиите? Наближава размножителният им период — обади се Хауард. Грегор не знаеше защо братовчедът на Лукса е допуснат да присъства на срещата. Предполагаше се, че е дошъл само на гости.
