— Помислих си, че може да ни подейства добре — каза Викус — Да помогне на някои да приемат за губите си.
При тези думи Лукса скочи на крака, като събори стола си на пода. Двете с Аврора изчезнаха след секунди.
— Да, действа ни много добре — отбеляза Рипред.
— А, хубаво, сипете ми още. — Плъхът обви лапа около голяма купа, пълна със скариди в сметаном сос и я дръпна пред себе си. Натика муцуната си в купата и погълна всичко на един дъх. Това поне отклони вниманието на Бутс, която беше толкова запленена от начина му на хранене, че и тя натопи лице в чинията си, за да му подражава.
— М-м… — изрече замечтано Рипред, докато измъкваше от блюдото муцуната си с капещ от нея сос.
— М-м… — повтори като ехо Бутс. Тя се разсмя, натопи пак лице в чинията си и сръбна шумно.
Рипред се облиза с дългия си език, за да почисти сметаната.
— В Мъртвата земя няма такива удоволствия. Нищо кой знае какво няма напоследък, разбира се. Откакто хората спряха достъпа на гризачите до основните места за риболов.
— Навярно малко глад ще им помогне да осъзнаят колко глупаво беше да ни нападнат — каза Соловет, като си сипа голяма порция гъби.
— Нима гризачите наистина умират от глад? — попита Викус.
— А ти съмняваш ли се? — отвърна Рипред. — Вие ги изтикахте обратно до границата на мравките. В реките, все още достъпни за тях, е опасно да се лови риба и се намират надолу по течението срещу пълзливците, така че уловът е слаб. С какво, според теб, се изхранват?
Настъпи мълчание.
Грегор се опита да си представи какво е да си плъх и да си гладен. Знаеше от собствен опит, че когато си гладен, не мислиш за нищо друго, освен да намериш храна — или може би в случая на плъховете, да си отмъстиш.
— Това не е от полза за генералния план — каза Рипред. — И без това си имам много трудности.
А ти жънеш онова, което пося, Соловет.
— Това ли дойде да ми кажеш, Рипред? — попита Соловет, без да се трогне.
— Не. Ти знаеш какво правиш. Или поне ти е приятно да мислиш, че знаеш. Дойдох да доведа Туичтип и да науча Грегор на още едно полезно нещо, което не може да научи от теб. — Рипред напъха цял хляб в устата си и стана от масата. — Готов ли си, момче?
— За какво? — попита Грегор, като гледаше как от устата на Рипред хвърчат трохи.
— За първия си урок — каза Рипред, като преглътна мощно. — Той започва сега.
